Европейската централна банка ще продължи да извършва нетни покупки на активи по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP), чийто общ размер е 1,85 трилиона евро, най-малко до края на март 2022 г. и във всеки случай докато не прецени, че кризата с коронавируса е отминала. Това стана ясно след днещното заседание на Управителния съвет на ЕЦБ.
Управителният съвет очаква през следващото тримесечие покупките по PEPP да се извършват със значително по-висок темп, отколкото през първите месеци на тази година. Институцията ще прилага гъвкавост при покупките съобразно с пазарните условия и с оглед на това да не допусне затягане на условията за финансиране, несъвместимо с предотвратяването на низходящото въздействие на пандемията върху прогнозния тренд на инфлацията. Общият размер на PEPP може да бъде рекалибриран, ако това е необходимо, за да се запазят благоприятни условия за финансиране, така че да се преодолее негативното сътресение от пандемията върху тренда на инфлацията.
Нетните покупки по програмата за закупуване на активи (APP) ще продължат с месечен темп от 20 млрд. евро. Също така лихвеният процент по основните операции по рефинансиране и лихвените проценти по пределното кредитно улеснение и депозитното улеснение остават непроменени – съответно 0,00%, 0,25% и -0,50%.
Скокът в доходността по държавните облигации предизвика реакции сред централните банкери, вариращи от успокоение до очевидна тревога. Икономиката на еврозоната може да не е готова да се справи с по-високите разходи по заемите - тя изостава от САЩ, където по-бързото разпространение на ваксините и пакетът от фискални стимули в размер на 1,9 трилиона щатски долара засилват възстановяването.
„За да се избегне неоправдано затягане на условията за финансиране - с прости думи: разтърсване на пазара - ЕЦБ трябва да предостави по-ясни насоки“, каза Флориан Хенсе, икономист в Berenberg.
Фокусът на инвеститорите е поставен върху пресконференцията на управителя на ЕЦБ Кристин Лагард. Ако тя опише по-високата доходност по ценните книжа като „неоправдано затягане“ на финансовите условия, това ще бъде сигнал, че централните банкери ще действат.
Терминът „неоправдано затягане“ е използван от нейния предшественик Марио Драги през 2014 г., когато той полага основите за отрицателни лихвени проценти и количествено облекчаване.
От декември ЕЦБ се ангажира да поддържа финансовите условия „благоприятни“, използвайки гъвкавостта на нейната спешна програма. Жил Моек, главен икономист в Axa, очаква Лагард да използва встъпителното си изявление, за да даде по-голямо значение на този залог - потенциално с изрично позоваване на текущите пазарни условия.
„ЕЦБ подчерта намерението си да поддържа благоприятни условия за финансиране в опит да подпомогне възстановяването. Очакваме ясно послание от Управителния съвет, че по-високата доходност по облигациите предизвиква неоправдано затягане на условията", заявиха икономисти от Bloomberg.
Наблюдателите на ЕЦБ обаче се надяват на повече - те искат да знаят какви показатели наблюдава централната банка.
Членът на Изпълнителния съвет Фабио Панета каза, че увеличенията са „нежелани и трябва да им се отговори“. От своя страна, заместник управителя Луис де Гиндос се фокусира върху разликите в доходностите между страните и заяви, че ситуацията е „спокойна“.
Главният икономист Филип Лейн се позова на „холистичен“ подход в реч миналия месец, на която разгледа банковите и пазарните условия.
ЕЦБ ще разкрие и актуализирани икономически прогнози. Това е първата актуализация от декември и решаваща обосновка за оценката дали доходността на облигациите е неоправдана или не.
Перспективите предполагат, че натрупаните спестявания няма да бъдат изчерпани при внезапен бум на потреблението, когато ограниченията бъдат премахнати.