Два от най-големите суверенни фондове в света предупредиха, че инвеститорите трябва да очакват значително по-малка възвръщаемост, тъй като обичайно балансираното портфолио 60/40 от акции и облигации не работи така добре в настоящата среда, съобщава Bloomberg.
Сингапурският GIC Pte и австралийският Future Fund посочват, че глобалните инвеститори разчитат на възвращаемостта от пазара на облигации от десетилетия, докато добавят буфери към портфолиата си срещу рисковете на фондовата борса. Тези дни обаче приключиха, тъй като доходността по облигациите се покачва.
“Облигациите бяха подарък в ретроспекция” на фона на 40-годишното рали, което насърчи всички портфолиа, посочва Сю Брейк, главен инвестиционен директор на австралийския фонд, управляващ 281,3 милиарда долара. “Това обаче приключи”, отбелязва тя, като посочва, че “замяната е невъзможна - не мисля, че има клас активи, който да може да ги замени”.
"Заради понижаващата се възвръщаемост от облигациите моделът 60/40 при портфолиото може да реализира реална възвръщаемост след инфлацията от само 1-2% през следващото десетилетие", посочва Лим Чоу Киат, главен изпълнителен директор на GIC. “За сравнение доходността беше между 6 и 8% през последните 30-40 години”, добавя той.
Спред Брейк фондове като нейния ще трябва да работят повече, за да диверсифицират портфолиата си в търсене на възвръщаемост. Тя посочи шест основни начина, по които пазарите са се променили по време на пандемията, включително увеличената регулаторна намеса, по-високите инфлационни рискове, допълнителните двигатели зад представянето им и “по-крехките” пазари.
По думите на експерта инвеститорите трябва да се подготвят за по-ниска възвръщаемост. Глобалните облигации спечелиха 382% след 1991 г., или около 5,4% на годишна база, показва индексът Bloomberg Barclays Global Aggregate.
“Повтаряме същото послание, че оттук нататък възвръщаемостта ще е по-трудна”, посочва Брейк, чийто фонд е генерирал възвръщаемост от 9,2% на годишна база през последното десетилетие. “Не можем да се крием в ъгъла и да не инвестираме повече, защото трябва да реализираме възвръщаемост и не мисля, че това е видът среда, в който можем да го направим”, коментира още тя.
Норвежкият суверенен фонд за 1,3 трилиона долара вече премина към промени, печелейки одобрение да смени микса от акции и облигации на 70 към 30 през 2017 г. Към края на миналата година той притежаваше около 73% акции и 25% облигации.
Лим също така отправи предупреждение относно твърде многото правителствени стимули и ефектът им върху инфлацията.
“Като дългогодишни инвеститори имаме някои опасения относно използването на стимули”, посочва той. “Склонни сме да харесваме използването на капитал и пари, които са насочени към изграждане на дългосрочен растеж, дългосрочни структурни фактори, вместо да използваме парите за харчене”, обяснява още главният изпълнителен директор на GIC.
Според него инвеститорите ще трябва да се справят и с геополитическите рискове. Фондът на Лим генерира реална годишна възвръщаемост от 2,7% през последните 20 години.
“Това е хроничен проблем“, казва Лим. „Ще остане с нас за дълго време и вероятно ще имаме периодични обостряния, точно както всяко хронично заболяване. Трябва да го управляваме правилно”, отбелязва още той.