Лидерите на Европейския съюз са готови да потвърдят своя ангажимент за едностранно данъчно облагане на технологичните гиганти, ако до средата на тази година не успеят да се споразумеят за глобална рамка с партньорите си, включително американската администрация на Джо Байдън, съобщава Bloomberg.
По време на среща на върха по-късно този месец лидерите ще „подчертаят необходимостта спешно да се справят с данъчните предизвикателства, произтичащи от цифровизацията на икономиката, за да се гарантира справедливост и ефективност“, се казва в комюнике.
Докато се заричат да работят по „консенсусно решение до средата на 2021 г.“, лидерите ще „потвърдят готовността си да продължат напред, ако не предстои глобално решение“, според проекта, който все още подлежи на промяна.
Разочаровани от бавния напредък в международните преговори за правилата за данъчно облагане на печалбата, няколко държави от ЕС вече са въвели или планирали налози върху приходите на компании като Facebook и Google в юрисдикциите, в които оперират. Тези така наречени данъци върху цифровите услуги предизвикаха спор с администрацията на бившия президент Доналд Тръмп, който гледаше на искането като на едностранна атака срещу големите технологични групи от Силициевата долина.
Предишните усилия за постигане на консенсус по подобни налози се провалиха в ЕС, където се изисква единодушно решение от всички 27 държави членки. Някои страни настояват блокът първо да даде повече време за глобалните преговори за данъчни правила в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Признаци за напредък се наблюдаваха миналия месец, когато САЩ се отказаха от ключово искане в преговорите, вдигайки бариера, която повиши трансатлантическото търговско напрежение и предотврати международна сделка.
По време на видео срещата на върха през февруари финансовият министър на САЩ Джанет Йелън каза на своите колеги от Г-20, че САЩ вече не настояват за safe harbor (специални правила, които създават изключение от общите правила), който ще позволи на американските компании да се откажат от нови данъчни правила.
Въпреки хода на администрацията на Байдън, все още има известни предизвикателства, преди да бъде постигната глобална сделка за това как да се облагат глобалните технологични гиганти. САЩ и Европа отдавна не са в противоречие относно обхвата на каквито и да било нови правила и начина, по който те трябва да бъдат приложени.
Изпълнителният орган на ЕС трябва да представи своите планове за дигитален данък още следващия месец, като постъпленията ще отиват в бюджета на блока, включително към изплащането на съвместно обезпечения дълг, издаден за финансиране на плана за икономическо възстановяване от Covid.
Цифровият данък трябва да гарантира, че големите, работещи в световен мащаб, технологични компании ще генерират подходящ принос за финансирането на общността.
От 2013 г. насам индустриализираните държави, водени от страните от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се затрудняват да адаптират международната данъчна система към цифровата икономика.
Годините на застой в спора за глобален цифров данък доведоха до решения на отделните държави с национални закони. От края на 2020 г. Франция налага 3% данък върху цифровите продажби на компании, които имат годишен оборот от най-малко 750 млн. евро от дигиталните си дейности, от които над 25 млн. евро - във Франция, припомня Investor.bg.
Дигитален данък с подобен мащаб беше приет и във Великобритания през юли 2020 г. Според анализ на германското министерство на финансите вид дигитален данък има и в Белгия, Италия, Австрия, Испания, Чехия и Унгария.