Президентът на САЩ Джо Байдън обеща да продължи кампанията за повторно включване в ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Шест години по-късно сделката е толкова противоречива и за двете страни, че постигането на споразумение ще отнеме месеци спорове, ако изобщо е възможно такова да бъде постигнато, пише Bloomberg.
Преговорите с посредничеството на Европа, насочени към възстановяване на споразумението, което ограничаваше иранската ядрена програма в замяна на отмяна на санкциите срещу страната, могат да започнат най-рано тази седмица.
Доверието и от двете страни обаче е отслабнало през последните години, поради което първият етап ще бъде просто да се договори пътна карта за преговори. Това се случва, след като бившият президент на САЩ Доналд Тръмп рискува военна ескалация и разтърси глобалните петролни пазари.
Споразумението намали запасите от обогатен уран на Иран само няколко седмици преди потенциален пробив - моментът, в който щеше да има достатъчно гориво, за да се произведе ядрено оръжие. И все пак мнозина във Вашингтон и противниците на Иран в Близкия изток възприеха пакта като твърде благоприятен за Техеран.
Споразумението беше също толкова спорно в Иран, а противниците на президента Хасан Рухани твърдят, че оттеглянето на администрацията на Тръмп е оправдало предупрежденията им, че на САЩ не може да се вярва. През 2018 г. администрацията на Тръмп извади САЩ от ядреното споразумение с Иран като наложи санкции на страната и оказа „максимален натиск“, целящ да въздейства на иранската икономика и да принуди Техеран да се върне на масата за преговори.
В понеделник доминираният от консерваторите парламент на Иран реагира остро на решение на правителството да ограничи достъпа на международни ядрени инспектори, освен ако САЩ не отменят санкциите.
Решението на Рухани дава възможност за тримесечен период за преговори, но ще са необходими допълнителни мерки за деескалация на конфликта, за да започнат по-сериозни американско-ирански преговори, каза Али Ваез от International Crisis Group.
Според Ваез най-вероятният първоначален резултат от европейските преговори ще бъде Иран да спре най-големите си нарушения, като разреши на инспекторите на ООН да извършват внезапни инспекции и ограничи обогатяването на уран до 20%. Ваез допълва, че САЩ могат да облекчат някои от санкциите.
„Това би спечелило време на двете страни да постигнат споразумение, което ще трябва да се осъществява поетапно“, каза Ваес.
Споразумението може да бъде възможно едва след президентските избори в Иран през юни или оттеглянето от власт на Рухани през август, добави той.
Политиката на САЩ за максимален натиск доведе иранската икономика до дълбока рецесия, като намали приходите от износ на петрол. Повече от година, след като Тръмп се отказа от сделката, Иран започна да ускорява атомната си дейност в нарушение на условията й. Страната възстановява запасите си от уран и работи с по-модерни центрофуги, като отново се приближава до потенциален пробив, който би принудил САЩ да избират между ядрено въоръжен Иран или военен удар срещу атомната програма.
Иран винаги е твърдял, че неговата ядрена програма е само за гражданска употреба.
Задачата на администрацията на Байдън може да се усложни от одобрението на необходимостта от разширяване на условията на сделката, за да се обърне внимание на ракетната програма на Техеран и подкрепата за военния конфликт в региона.
Сделката за облекчаване на санкциите може да доведе до политическа изгода, която консервативните опоненти на Рухани не желаят да предоставят нито на съюзниците на президента, нито на собствените му амбиции един ден да наследи върховния лидер Али Хаменей.
Самият Хаменей се намеси в понеделник, за да призове за компромис и да даде време на правителството на Рухани. Неговият интерес е да укрепи легитимността на Ислямската република чрез „висока избирателна активност по време на изборите и икономически растеж“, смята Сайед Лейлаз, ирански политически наблюдател и бивш съветник на Мохамад Хатами, президент на Иран от 1997 до 2005 г. Американското връщане към споразумението може да помогне и за двете.
„Това е много трудно и за двете администрации. Но реалността е, че това, което беше през 2015 г., остава вярно и сега - алтернативата е още по-малко привлекателна и за двете страни“, коментира Ваез.