Фондът на богатството на Норвегия в размер на 1,3 трилиона долара е затруднен в преследването на своите екологични, социални и управленски инвестиционни цели, смята от Global SWF.
„Дългият процес по вземане на решения за това кои класове активи може да купи инвестиционният гигант на Норвегия, го поставя в неравностойно положение в сравнение с по-малките мениджъри на активи, по-специално по отношение на ESG“, заяви Диего Лопес, управляващ директор в независимата група. Global SWF предоставя данни и анализи за над 400 държавни инвеститори и публични пенсионни фондове, предава Bloomberg.
Норвежкият фонд, който в създаден да управлява активите на страната от петрол и газ, се управлява от централната банка. Всяко решение за промяна на мандата му трябва да бъде одобрено от парламента в процес, който може да отнеме години. Едно от първите публични изявления на Николай Танген, изпълнителен директор на фонда от септември, беше да се отбележи, че активите от възобновяеми енергийни източници, които инвеститорът най-накрая можеше да започне да купува, са станали твърде скъпи.
ESG „е сектор, който трябва да бъде взет под внимание от Норвегия, особено предвид източника на нейното богатство“, каза Лопес в имейл.
Докато фондът „прекарва време в парламента и търси обществено съгласие, по-малките инвеститори са в състояние да се възползват от уникалните възможности за инвестиции, които вече са налице“, каза Лопес. Той характеризира управленската рамка като една от най-важните области, засягащи способността на фонда да функционира добре в бъдеще.
Без да е необходимо да променя каквито и да било мандати, фондът може да подобри ефективността на етичните инвестиции, като се задълбочи в това как компаниите всъщност управляват бизнеса си, каза Танген пред Bloomberg Television миналия месец.
Свейн Роалд Хансен, депутат от друга опозиционна сила, Лейбъристката партия, заяви, че фондът трябва да поддържа умерения си рисков профил и да се пази от потенциални неуспехи на капиталовите пазари, въпреки добрата възвръщаемост през последните няколко години, като избягва „краткосрочна перспектива за индивидуалните инвестиции".