Членовете на Европейската централна банка най-накрая постигат консенсус относно начина, по който могат да започнат да постигат амбицията на управителя Кристин Лагард за борба с изменението на климата.
След повече от година дебати за това как да съвместят тази цел с мандата на институцията за ценова стабилност, централните банкери са по-близо до намирането на общ език. Вместо спорната опция за активен избор за закупуване на по-екологични облигации, те вероятно ще вземат предвид финансовите рискове от въглеродно-интензивните индустрии в своите програми за покупки на дълг, информира Bloomberg.
Промяна във възгледа на ЕЦБ относно „кафявите“ ценни книжа може да има последици за обезпеченията, които банките могат да използват за получаване на средства от институцията, както и за нейните програми за изкупуване на облигации.
По-голямата част от дълга в баланса на ЕЦБ е емитирана от правителствата. Графика: Bloomberg
ЕЦБ се опитва да създаде благоприятна за климата парична политика в същото време, когато Европа полага по-широки усилия, за да се превърне в най-големия глобален емитент на зелен дълг.
„ЕЦБ все още няма да се включи активно във финансирането на доста обширните нива на инвестиции, които са ни необходими за зелен преход“, каза Джеймс Никсън, ръководител на тематични изследвания в Oxford Economics и бивш член на екипа на ЕЦБ.
Франсоа Вилерой дьо Гало и Клаас Нот, двама централни банкери, водещи дебата за климата, се обявиха в полза на декарбонизирането на корпоративните облигации на ЕЦБ, като първият добави, че това трябва да се отнася и за обезпеченията.
Вилерой, управителят на Френската централна банка, предположи миналата седмица, че ЕЦБ може да промени покупките си, за да благоприятства ценни книжа, съобразено с ангажиментите за намаляване на глобалното затопляне, и да вземе предвид климатичните рискове при управлението на риска.
Нот, гуверньорът на Холандската централна банка, каза часове по-късно, че централните банки могат да помогнат за отключването на зелени инвестиции, като коригират въглеродните пристрастия на капиталовите пазари.
Такива идеи вероятно биха намерили подкрепата от Лагард, която си постави справянето с изменението на климата като приоритет, откакто пое управлението на ЕЦБ преди 16 месеца. В основата на това е нейното мнение, че явленията в околната среда могат силно да повлияят на растежа и инфлацията.
Лагард казва също, че е реалист по отношение на това, което може да се постигне, признавайки предизвикателството, породено от ограниченията на нейния мандат. Критиците на нейния натиск твърдят, че умишлено фаворизиране на зелени активи и индустрии трябва да бъде оставено на политиците, а не на централните банкери.
Управителят на Bundesbank Йенс Вайдман е сред по-консервативните служители на ЕЦБ, като твърди, че институцията трябва да вземе предвид изменението на климата в управлението на риска и да настоява емитентите на облигации да положат усилия за подобряването на нефинансовите си отчети. Той обаче се противопоставя на използването на паричната политика за преследване на климатичните цели, например чрез възприемане на определени „зелени“ пристрастия.
Ако длъжностните лица могат да стигнат до обща гледна точка за избягване на обезпечените с въглерод ценни книжа, това вече ще отбележи напредък от първоначалната позиция на институцията, че политиката трябва да остане неутрална.
„Климатичната криза се развива с тревожна скорост“, пишат активисти в отворено писмо до ЕЦБ тази седмица, настоявайки институцията да намали подкрепата за корпорации, занимаващи се с изкопаеми горива като Royal Dutch Shell Plc и Total SE.
ЕЦБ обаче не прибързва с каквито и да било заключения. Тъй като изменението на климата е част от прегледа на стратегията й, който трябва да приключи след лятото, членовете все още нямат ясен план за действия, не на последно място, защото е необходимо време, за да се изготви изчерпателен механизъм за оценка на това кои компании са достатъчно зелени, за да се възползват от политиките на институцията.