Бившият управител на Европейската централна банка Марио Драги положи клетва като министър-председател на Италия, слагайки край на седмици на политическа безизходица и избягвайки избори по време на пандемията.
Драги положи клетва пред президента Серджо Матарела в римския дворец Quirinale. На церемонията присъстваха само няколко министри заради правилата за социално дистанциране. В петък той представи дългоочаквания си състав на правителството, като номинира Даниеле Франко от Централната банка на Италия за финансов министър. Кабинетът му трябва да проведе първото си заседание в 14 часа местно време в Рим, информира Bloomberg.
Новото правителство наследява редица проблеми - от пандемия, отнела над 90 000 живота в страната, до натоварване с дълг от почти 160% от БВП и икономика, затънала в най-тежката си рецесия от Втората световна война. Кабинетът отразява опита на Драги да осигури подкрепа от съперничещите си сили след краха на предишното правителство на премиера Джузепе Конте.
Драги избра комбинация от технократи и политици от целия идеологически спектър, който включва лявоцентристката Демократическа партия - част от правителството на Конте - и антимигрантската Лига и Forza Italia на Силвио Берлускони. Новото правителство ще се изправи пред вот на доверие и в двете камари на парламента, вероятно през следващата седмица.
Екипът на Драги е доказателство както за фокуса му върху икономиката, така и за политическите компромиси, които трябваше да се направят. Чрез създаването на ново министерство за екологичен преход той спечели подкрепата на най-голямата партия в парламента. Драги запази една от ключовите фигури, Луиджи Ди Майо, като външен министър.
Това е правителство „с ясен европейски и атлантистки профил“, каза Франческо Клементи, професор по сравнително публично право в университета в Перуджа. „Списъкът на министрите показва голямо съзнание за техническата трудност на управлението в тези трудни времена, но също така и за политическите опасности, които обединяват много различни партии.“
Италия има традиция да се обръща към така наречените технократи, които да ръководят правителствата, често в моменти, когато крехките управляващи коалиции не успяват да се справят с дълбоко вкоренените икономически проблеми. Това се случи в началото на 90-те години, когато гуверньорът на Централната банка на Италия Карло Азелио Чампи беше назначен за министър-председател и отново в разгара на кризата с държавния дълг през 2011 г. с Марио Монти, който прекара десетилетие в Европейската комисия.