Ръководителят на външната политика на Европейския съюз Жозеп Борел защити визитата си до Москва миналата седмица, породена от присъдата на основния опозиционер Алексей Навални, заявявайки, че посещението е изяснило степента на руската враждебност към ЕС и това ще бъде от помощ за 27-те по калибрирането на отношенията им с Руската федерация, съобщава Bloomberg.
Борел каза днес пред Европейския парламент, че „руското правителство е поело по тревожен авторитарен път“. Борел призова ЕС да бъде готов да предприеме по-твърда позицията в отношенията си с Москва, включително и чрез потенциално налагане на санкции.
„Това посещение изкара на преден план очевиден риск“, посочи Борел по време на дебат в 27-членната асамблея на ЕС.
„Визатата ми позволи да преценя от първа ръка предизвикателствата, свързани с отношенията ни с Русия. Не си правих илюзии преди посещението, но след него съм още по-разтревожен.”
Първият дипломат на ЕС настоя за освобождаването на Навални по време на напрегнати преговори с неговия колега Сергей Лавров в Москва.
ЕС е изправен пред вътрешно неразбирателство по отношение на подхода към все по-непреклонимата Русия при президента Владимир Путин, като Германия призовава за предпазливост преди налагане на каквито и да е било наказателни мерки, а източните държави членки заемат далеч по-твърда позиция. Европейските лидери трябва да направят преглед на отношенията си с Русия следващия месец.
Ключов въпрос остава дали противоречивите събития около казуса "Навални", чиито арест и присъда след възстановяването му от почти фатално отравяне на руска територия миналата година, ще принуди ЕС да активира нов инструмент за включването на чуждестранни длъжностни лица в черен спиксък за погазване на основните човешки права
"Страните членки ще решат каква да бъде следващата стъпка", заяви Борел.
"Но е напълно вероятно тя да включва санкции."
Блокът поддържа редица наказателни мерки, включително целенасочени икономически санкции, срещу Русия през последните седем години заради анексирането на Крим и подкрепата на сепаратисткия режим в Източна Украйна. Миналия октомври ЕС добави в черния списък шест лица и държавна организация заради опита за убийство на Навални с химическо оръжие два месеца по-рано.
Визитата на Борел от 4 до 6 февруари в Москва - първата от ръководител на външната политика на ЕС от 2017 г. - беше опит за постигане на деликатен дипломатически баланс. Тя имаше за цел да изрази възмущението на Брюксел от присъдата на Навални, но и да остави вратата отворена за по-задълбочено сътрудничество с Русия по регионални и глобални предизвикателства.
С пристигането си Борел бе принуден да се защитава, след като руският външен министър Сергей Лавров се възползва от съвместната пресконференция, лансирайки вътрешна пропаганда. По време на срещата Русия изгони дипломати от Полша, Германия и Швеция заради „записаното им участие“ в протести в подкрепа на Навални.
„Москва злоупотреби с посещението“ на Борел, „за да унижи и обиди Европейския съюз“, коментира Кати Пири, нидерландски член на Европейския парламент. Дачиан Чолос, румънският лидер на про-бизнес политическата формация Renew Europe, част от Парламента, беше драстично по-критичен към Борел, казвайки му, че е „попаднал в медиен капан в Москва.“
Московски съд на 2 февруари лиши Навални от свобода за две години и осем месеца - решение, което предизвика незабавни реакции от страна на ЕС и САЩ. Навални беше задържан в средата на януари, когато се завърна от Германия, където се възстановяваше от отравянето, за което той и Западът обвиняват руските служби за сигурност. Кремъл отрича участие в неуспешното покушение.