Марио Драги заяви пред италианските народни представители, че ще превърне общия бюджет на еврозоната в основен политически приоритет на неговия кабинет, ако заеме официално поста министър-председател този месец, хвърляйки светлина върху амбициите и целите на новото италианско правителство, съобщава Bloomberg
Карло Календа, ръководител на партията "Азионе", и Манфред Шулиан, ръководител на групата от независми депутати в долната камара, посочиха пред Bloomberg, че Драги е подчертал важността от общ бюджет на отделни срещи в Рим.
Бившият ръководител на Европейската централна банка спечели на пръв поглед подкрепата на основните политически партии в Италия и се очаква да обяви номинациите за министерски постове по-късно тази седмица. Президентът Серджо Матарела връчи на Драги мандат за сформиране правителство след краха на разединената коалиция, водена от Джузепе Конте.
Драги очерта програма, фокусирана върху дела на Италия на стойност 209 милиарда евро (252 милиарда долара) от Пакета за възстановяване на Европейския съюз, която ще наблегне повече върху инвестициите и по-малко върху стимули, допълни независимият депутат Шулиан. Драги е засегнал и необходимостта от фискална реформа.
Финансова криза
Драги призоваше държавите членки на ЕС да изградят общ бюджет, когато оглавяваше централната банка на блока. Но сега го прави от трибуната на лидер на Италия.
Идеята за общ бюджет на еврозоната се породи по врема на финансовата криза, като нейните основни застъпници, водени от Франция, я отстояваха с аргумента, че подобна рамка е необходима за стабилизиране на икономиката по време на спад. Този бюджет се разглежда като ключово липсващо парче в архитектурния пъзел на еврото, което би гарантирало, че валутният съюз е достатъчно оборудван, за да преодолее бъдещи сътресения и да подкрепи паричната политика на ЕЦБ.
Общият бюджет би помогнал на страните да подкрепят търсенето по време на икономическо забавяне. За Италия тази рамка би предоставила защита на икономиката от шокове за публичните финанси и като цяло би осигурила щит срещу типа сътресения, които рискуват стабилността на еврозоната по време на дълговата криза.
„Нуждаем се от фискален капацитет на еврозоната с адекватен размер и дизайн, достатъчно голям, за да стабилизира валутния съюз, но проектиран да не създава прекомерен морален риск“, посочи Драги в заключителната си реч като президент на ЕЦБ през 2019 г.
След повече от две години безмилостни преговори като част от по-широките усилия за укрепване на еврозоната бе постигнат компромис по отношение на бюджетния механизъм, но огневата му мощ се оказва твърде ограничена, за да окаже значително макроикономическо въздействие. Поддръжниците на плана загубиха поредица от битки с фискално консервативни страни, сред които Нидерландия
Планът в крайна сметка беше отменен по време на преговорите за Пакета от стимули за икономическо възстановяване от рецесията, предизвикана от пандемията, и заменен с извънредния Фонд за възстановяване на стойност 750 милиарда евро.