Бившият президент на Европейската централна банка Марио Драги прие връчения му мандат от президента на Италия да сформира правителство, което да се справи с отражението на пандемията и опустошителната рецесия, в която попадна италианската държава, предава Bloomberg.
Драги, който зае основна роля в извеждането на Европа от кризата с държавния дълг, прие мандата за "номиран премиер с условия" - нормална процедура в италианската политика - след среща с държавния глава Серджо Матарела в президентския дворец в Рим, съобщи главният секретар Уго Зампети пред репортери.
73-годишният Драги ще се обърне към лидерите на политическите партии за подкрепа, опитвайки се да създаде възможно най-многобройно парламентарно мнозинство.
Отиващият си италиански премиер Джузепе Конте се провали в опит да състави кабинет след дезертирането от страна на коалициония си партньор и президентът Матарела се обърна към Драги, предупреждавайки, че Италия не може да си позволи предсрочни избори на фона на настоящата криза.
Партиите в страната са силно разделени по отношение на ръководено от Драги правителство. Той може да разчита на подкрепата на лявоцентристката Демократическа партия, втората по големина политическа сила в бившия алианс на Конте, както и на центристките проевропейски фракции.
Дясноцентристката партия "Форца Италия" на бившия премиер Силвио Берлускони също може да подаде ръка на Драги, въпреки че и нейните представители са разделени по въпроса
Матео Салвини, лидер на антимигрантската "Лига", най-голямата партия в дясноцентристкия блок, остави вратата отворена за подкрепа на кабинет на Драги. "Проблемът не е в името на лицето", каза Салвини пред ежедневника Corriere della Sera.
„Въпросът е какво иска да прави и с кого.“
Салвини допълни, че приоритетът на Италия трябва да бъде избягването на увеличаване на данъците и повтори призива си за провеждане на предсрочни избори през май или юни.
Но движението "Пет звезди", най-голямата сила в парламента и основният защитник на Конте в последното правителство, отказа да подкрепи Драги. Вито Крими, политическият лидер на партия, родена като движение срещу политческия елит, заяви, че минали администрации, ръководени от технократи, са причинили „изключително негативни последици за италианските граждани“.
Вечно разгневената „Пет звезди“ обаче може да се окаже разделена по въпроса, като някои депутати вероятно ще се съгласят да подкрепят Драги.
Дневният ред на Драги
Ако Драги стане министър-председател, неговият дневен ред ще бъде доминиран от борбата срещу пандемията, която отне живота на повече от 90 000 души Италия - и колебливото изпълнение на ваксинационна кампания. Той също така ще трябва да се справи с измъчената от външния дълг икономика, която се сви с 2% през последното тримесечие на 2020 г. - най-лошото представяне сред големите европейски държави.
Друга ключова точка от дневния ред: как да бъдат управлявани и изразходени 209-те милиарда евро (252 милиарда щатски долара), отпуснати от пакета за възстановяване на Европейския съюз - въпросът, който принуди бившия премиер Матео Ренци да разтрогне партньорството си с правителството на Конте.
На Драги му се приписват заслугите по укрепване на еврото в разгара на дълговата криза през 2012 г. с речта си „Каквото е необходимо“. Той стартира програмата за количествено облекчаване на покупките на държавен дълг, която впоследствие беше разширена, превръщайки я в ключов инструмент в подкрепа на европейската икономика по време на пандемията.
Драги приключи осемте си години начело на ЕЦБ през 2019 г. и още оттогава отправя колебливи сигнали за пряко участие в италианската политика. Сред потенциалните финансови министри в кабинета, ръководен от Драги, са Фабио Панета, член на управителния съвет на ЕЦБ, и Карло Котарели, бивш изпълнителен директор на Международния валутен фонд, който почти стана министър-председател през 2018 г., пише ежедневникът la Repubblica.
Bloomberg TV Bulgaria припомня, че 73-годишният Драги е икономист. От 1984 до 1990 година е изпълнителен директор в Световната банка, а през 1991-2001 година - генерален директор в италианското министерство на правосъдието, като участва активно в проведените по онова време реформи на регулациите на финансовите пазари в страната. Той оглавява ЕЦБ от 2011 г. до края на 2019 г., след което се оттегли от обществения живот.