Лондонските банкери все още търсят мястото си след Brexit

Младите банкери, които чакат да научат кога или дали могат да бъдат преместени в Европейския съюз, могат да се утешат с факта, че често шефовете им също не знаят собствената си съдба.

Въпреки дългогодишното планиране на Brexit, световните банки и техните работодатели са изправени пред продължаващата несигурност за финансови услуги, които не бяха разгледани при сключването на търговската сделка. Междувременно регулаторите засилват натиска върху банките да изпълняват планове за преместване, изложени преди Великобритания да напусне блока на 31 декември, предава Bloomberg.

В краткосрочен план европейските власти предоставят на банките известна гъвкавост, тъй като последната вълна на Covid-19 на континента забавя опитите за преместване на персонал в блока, както е договорено, но това е временно отсрочка.

Европейската централна банка се стреми да намали зависимостта на банките от модела, който позволява сделките, обработвани в Европа, да бъдат регистрирани в Лондон, където в крайна сметка са рискът и ликвидността, както и търговците. Органът често казва, че звената на ЕС трябва да се управляват на местно ниво.

Председателят на надзорния съвет на ЕЦБ Андреа Енрия заяви, че „все още има някои проблеми“ за редица фирми, след като напускането на Великобритания изтласка бизнеса, като търговията с акции в ЕС, на единния пазар. „Видяхме значителен напредък и през последните месеци на миналата година, така че сме решени да стигнем до целевия оперативен модел доста скоро“, каза той.

Още ходове

Освен ходовете, които трябваше да се напрявят преди 1 януари, банките, включително JPMorgan Chase & Co. и Citigroup Inc., се готвят да преместят още персонал от Великобритания до края на годината, за да успокоят опасенията, че са твърде отдалечени от сделките, които управляват, казаха те Говорителите на банките отказаха коментар.

Още по темата

Великобритания цели присъединяване към Тихоокеанската зона за свободна търговия

Как ще правим бизнес с Великобритания след Brexit?

Някои банкери очакват регулаторите да изискват от хората да мигрират въпреки ограниченията за пътуване заради Covid, ако банка почти целия персонал по продажбите и търговията, работещ по бизнес от ЕС, се намира в Лондон.

Ограничено движение

Спецификата на плановете за преместване на банки се определя от страните, които те са избрали за своя нов или разширен център в ЕС.

Някои страни като Холандия, разрешиха на търговците да останат във Великобритания засега, признавайки, че преместванията ще се случат към края на годината, казаха източници на Bloomberg.

Френският Autorite des Marches Financiers предупреди, че фирмите са изправени пред наказателни санкции, ако не разполагат с достатъчно персонал, който да гарантира разумно управление на риска в техните офиси в ЕС.

Брокерът TP ICAP Plc вече е платил цената за неуспешно преместване на персонал толкова бързо, колкото биха искали регулаторите, като заяви, че наскоро е бил възпрепятстван да обслужва някои от своите клиенти от ЕС, тъй като не е завършил планираното си преместване на персонал в Париж.

Предишни промени

Consultancy EY изчисли през септември, че фирмите за финансови услуги, работещи в Обединеното кралство, вече са преместили около 7500 служители и повече от 1,2 трилиона паунда (1,6 трилиона долара) активи в Европейския съюз преди Brexit, въпреки че това е по-малко от първоначално планираното.

„Настоящата ситуация в никакъв случай не е перфектна, но не е толкова лоша, колкото някои очаквания сценарии“, каза Том Мери, управляващ директор в практиката на банковата стратегия на Accenture.

И все пак тези миграции са само първата фаза на Brexit за финансовата индустрия.

Секторът не бе разгледан търговската сделка, сключена с блока от министър-председателя Борис Джонсън, а трансграничната търговия за много британски финансови компании ще зависи от така наречените решения за еквивалентност. Представители на ЕС заявиха, че блокът не бърза да взема тези решения.

Почти пет години след вота за Brexit, фирмите не могат да си позволят да чакат още дълго за яснота. „Банките не могат да разчитат на еквивалентност при дългосрочното си планиране. Те трябва да мислят за своя отпечатък в дългосрочен план “, каза Мери.