Румъния, Унгария и България са най-корумпираните държави в ЕС през 2020 г.*

Индексът за възприятие на корупцията в България е 44 точки, като с това страната ни се нарежда на 69-то място от 180 държави в света и на последно място в Европейския съюз, показва класацията на Transparency International. В сравнение с миналата година страната ни добавя една точка към резултата си, с което се изравнява с Румъния и Унгария.

В сравнение с предходната година индексът за България бележи незначително повишение от 1 пункт. Промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, като в тази връзка следва да се вземат предвид две обстоятелства: стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба; за отбелязване на съществен напредък е необходимо подобрение на резултата със статистически значимо повишение над 3 пункта.

Анализът на резултатите от индекса на България за периода 2012 -2019 г. дава основание за критична оценка: липсва съществен напредък в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от редица държави членки на ЕС (като например Естония, Латвия, Чехия, Гърция) индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане, отбелязват от организацията. 

Средният резултат на Западна Европа и Европейският съюз е 66 пункта, като това е най-добре представящия се регион в класацията на Transparency International, но от организацията отбелязват, че се наблюдава голямо напрежение заради COVID-19.

Най-чистите от корупция държави в ЕС (в жълто) и държавите в дъното на класацията (в червено). Графика: Transparency International

Средната стойност на индекса за държавите- ленки на Европейския съюз за 2020 година е 64,14 пункта, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската класация формира обща регионална оценка на ЕС и останалите държави от Западна Европа от 66 пункта.

Резултатите от изследването показват, че скандинавските държави отново заемат водещите позиции в регионалната класация. Първо място в европейската класация заема Дания, следвана от Финландия, Швеция и Швейцария. Оценките на тези страни свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на политиците и на държавните служители, както и за наличието на стабилни системи, осигуряващи прозрачност и отчетност при функционирането на институциите.

В дъното на европейската класация, със стойности под 50 т. са пет държави: Словакия (49), Хърватска (47), Унгария, Румъния и България (и трите държави със стойност 44 т.).

Най-сериозна негативна тенденция се отбелязва при Унгария, чийто индекс се понижава от 55 т. през 2012 г. до 44 т. Основните причини за това са авторитарният подход в управлението на страната, злоупотребите със средства от ЕС, натискът над гражданските организации и академичните институции и нарушаването независимостта на медиите. Негативната тенденция се затвърждава при Турция (от 49 до 40 т.), Босна и Херцеговина (от 42 до 35 т.) и Македония (от 43 до 35 т.).

Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва откроява тенденция на сериозно изоставане. В това отношение са показателни тенденциите за периода 2012 – 2020 г. при индексите на Естония (повишение от 64 до 75 т.), Чехия (повишение от 49 до 54 т.), Латвия (от 49 т. до 57 т.) и съседна Гърция (която преодоля кризата и от 36 т. през 2012 г. и достигна индекс от 50 т. през настоящата година)

„Пандемията оказва допълнителен и неочакван натиск върху системите в много страни, превръщайки я в политическа криза, която заплашва бъдещето на либералната демокрация“, се посочва още в доклада на организацията, като допълват, че много държави не са се справили с пълната прозрачност и отчетност.

Поради COVID-19 изборите са забавени в поне 11 държави от Европейския съюз.

Пандемията COVID-19 разкри сериозни проблеми, свързани с върховенството на закона в региона, като корупцията допълнително отслаби демокрациите, отчитат от Transparency International.

 С резултат от 50 пункта Гърция успява да отчете значителен напредък в класацията за възприемане на корупцията, като резултатът й нараства с 14 пункта от 2012 г. насам, отчасти благодарение на смелите реформи, предприети от страната.

„Covid-19 не е само здравна и икономическа криза“, каза Делия Ферейра Рубио, директор на Transparency International, цитирана от Bloomberg. По думите й е налице корупционна криза, и то такава, която в момента не успяваме да управляваме.

Погледнато в световен мащаб най-чисти от корупцията са Дания, Нова Зеландия и Финландия, докато като най-корумпирани се нареждат Южен Судан, Сомалия и Сирия.

Най-чистите от корупция държави в световен мащаб. Графика: Transparency International. 

През последната година САЩ отстъпват две места назад до 25-то място, като само за сравнение през 2017 г. най-голямата икономика в света се класира на 16-та позиция.

Индексът на корупцията се изчислява, като се използват различни източници на данни, които имат за цел да обхванат възприемането на корупция в 180 страни и територии, като резултатът от нула означава „силно корумпиран“ и 100 „много чист“.

„Страните с по-високи нива на корупция са склонни да бъдат най-големите извършители на демократични нарушения и нарушения на върховенството на закона, докато управляват кризата с Covid-19“, се казва в доклада.

*Информацията е актуализирана към 12:33 часа