Путин вкарва световните пазари на храни в руската политика

Дмитрий Бравков е от онези фермери, които правят Владимир Путин горд. Руският президент редовно рекламира издигането на страната си до най-големите износители на селскостопанска продукция като още един знак за нейната глобална мощ, пише Bloomberg.

Но след 14 години като производител на млечни и зърнени храни на 480 км югозападно от Москва, Бравков изведнъж се озовава в грешния край на политиката на Кремъл. След три седмици той ще получи по-малко за своята пшеница заради нови мита и квоти, предназначени да ограничат износа и да намалят вътрешните цени.

Тъй като популярността на Путин едва отлепя от рекордно ниските нива, които беше достигала, политиката му сега е опит за успокоение на обществото, което страда от намаляване на доходите и нарастващите разходи за храна. Протестите през уикенда с искане за освобождаване на затворения опозиционен лидер Алексей Навални сега дават на Путин още една причина да се опита да засили подкрепата си.

Позицията на Русия като най-големия износител на пшеница в света означава, че ходът вече отеква на световните пазари, а краткосрочното предимство за вътрешните пазари може да доведе до дългосрочни щети на вярата в страната като надежден доставчик.

„Въвеждането на мита е опит за привличане на пари от фермерите“, каза 47-годишният Бравков, който осигурява работа на 60 души в село в област Брянск.

„Има много пшеница по света. Ако Русия не я достави, някой друг ще го направи", коментира още той.

Световните цени на зърното скочиха до най-високото си ниво от шест години, след като лошото време намали реколтата при някои ключови производители. Ефектът е особено силен за развиващите се страни, защото там храната заема по-голям дял от разходите на домакинствата.

Добивите от пшеница на Русия са се удвоили за 20 години. Графика: Bloomberg

Несигурността относно руските ограничения вече оказва влияние на някои купувачи, като най-големият вносител на пшеница Египет отмени търга за 12 януари, след като офертите за доставки пресъхнаха – нещо, което се случва много рядко.

„Русия иска да има голяма част от външния пазар и в същото време да не бъде изложена на проблемите на глобалния хранителен сектор. Обикновено подобни планове не са успешни в дългосрочен план", коментира Абдолреза Абасиан, старши икономист в Организацията на ООН за прехрана и земеделие в Рим.

Докато Путин се хвали с рекордна реколта миналата година, обикновените руснаци трябваше да отделят 20% повече за хляб и 65% повече за захар отколкото през 2019 г. Спомените за недостига на храна в Съветския съюз и ускоряващата се инфлация след неговия колапс направиха цените политически чувствителен въпрос в Русия.

Още по темата

САЩ и ЕС осъдиха светкавичния арест на Навални

Броят на починалите от Covid в Русия е три пъти по-висок спрямо официалните данни

Междувременно Путин се скара на министри по националната телевизия миналия месец, че не правят достатъчно, за да спрат покачването на цените, дори когато той се хвали с огромен износ на зърно. Производството на руска пшеница почти се е удвоило през последните две десетилетия.

Един ден след излъчването на коментарите - и три дни преди Путин да се обърне към нацията в годишната си телевизионна пресконференция - правителството предложи облагане за пшеницата от средата на февруари до края на юни. Митата ще започнат от 25 евро (30,40 долара) за тон, преди да се удвоят от 1 март. Цените за износ на пшеница в Русия са се повишили с 43% през последните шест месеца до 297 долара към 20 януари, показват данни на консултантската компания IKAR.

Правителството освен това ще въведе и обявената по-рано квота за износ на зърно за същия период. Ограничаването на цените може да бъде приложено върху други хранителни продукти като тестени изделия, яйца и картофи.

Русия и преди се е намесвала на пазара на пшеница с ограничения и мита. През 2007 г. страната наложи данък върху износа, за да се бори с нарастващите разходи за храна, като спомогна за рекордното повишаване на цените на пшеницата в световен мащаб, а някои анализатори смятат, че забраната за износ през 2010 г. е косвена причина за бунтовете на Арабската пролет.

Мерките ще струват на фермерите, произвеждащи пшеница, до 135 милиарда рубли (1,8 милиарда долара) потенциални загуби на приходи и дори повече, ако износните мита се разширят и върху други храни според Андрей Сизов-младши, управляващ директор в консултант SovEcon в Москва.

Вносителите вече се насочват към други доставчици като Австралия и дори Индия, посочва Евгения Дудинова, член на ръководния съвет на International Association of Operative Millers Eurasia. В Обединените арабски емирства, където се намира тя, до момента покупките от Русия са около 330 000 тона досега през този сезон, което е една трета от миналогодишния обем. Ключовите вносители ще се опитат да избегнат руската пшеница, когато митата започнат да се увеличават, каза Музмамил Р. Чапал, председател на Пакистанската асоциация на зърнените култури. Страната е петият по големина вносител на руска пшеница през този сезон.