Турски и гръцки дипломати ще се срещнат в Истанбул днес, за да се опитат да изгладят различията си по морските граници за първи път от 2016 г. насам, съобщава Bloomberg
Решението за провеждане на 61-ия кръг на т. нар. „проучвателни преговори“ бше взето под натиска на съюзниците от Европейския съюз и НАТО, след като традиционните съперници мобилизираха флотовете си и бойните си самолети един срещу друг в Средиземно море миналата година.
Турция и Гърция са категорично несъгласни дори и какъв да бъде дневния ред на преговорите, целящи да неутрализират годините на конфликт за суверенитета на районите край техните брегове. Въпреки че очакванията са ниски, преговорите могат да се считат за успешни, ако двете страни поддържат диалога. Подновяването на напрежението може потенциално да предизвика по-строги санкции от страна на ЕС срещу Турция заради едностранното й търсене на енергия в оспорваните води на Средиземно море.
Гърция „с готовност ще обсъди“ с Турция, „в съответствие с международното право въпроса, по който двете страни нямат съгласие в продължение на десетилетия и който предизвика неотдавнашното напрежение, а именно делимитацията на морските зони в Егейско море и Източното Средиземноморие“, заяви гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пред депутатите в Атина миналата седмица.
Той избегна да обсъди суверенитета на Гърция или правата й по международните договори, като заяви, че „започват контакти с оптимизъм, самочувствие и надежда“, но не и „с някаква наивност“.
Турция обаче иска да разшири обхвата на преговорите до други дългогодишни спорове с Гърция.
Конкуриращи се претенции в Източното Средиземноморие. Карта: Bloomberg
Преговорите бяха обявени по-рано този месец, само седмици след като Европейският съюз пое ангажимент да увеличи броя на турските официални лица, санкционирани за проучването на енергията в спорните води на Източното Средиземноморие.
Анкара и Атина са заклещени в конфликт заради противоречиви интерпретации на морските граници. Конкуриращитесе претенции за суверенитет над водите между двете страни, за които се подозира, че са богати на въглеводороди, доведе до военно противостояние между Гърция и Турция през лятото.
Гърция е на мнение, че двустранните "контакти", стартиращи днес, са необвързващи, поверителни дискусии, а не преговори. Целта е да се проучат „точките на сближаване“ за евентуални бъдещи преговори за делимитация на изключителната икономическа зона и континенталния шелф в Егейско море и Източното Средиземноморие, заяви говорител на гръцкото външно министерство в четвъртък.
Ако двете страни не постигнат споразумение в рамките на бъдещи преговори, които могат да последват днешните "проучвателни" разговори, Анкара и Атина ще трябва да се споразумеят „за общ текст, който след това ще бъде внесен в Международния съд в Хага“, допълни още говорителят на гръцкото външно министерство
Друг трън в отношенията е продължаващият контрол на Турция над Северен Кипър, който тя превзе през 1974 г. след опит за преврат, вдъхновен от военната хунта в Атина, стремяща се да обедини острова с Гърция.
Кипър и Гърция твърдят, че морските претенции на Турция накърняват техния суверенитет и многократно са настоявали ЕС да наложи обширни икономически санкции. Досега подобни искания не успяха да спечелят необходимата единодушна подкрепа на държавите членки на ЕС, много от които се страхуват от потенциална ескалация, която би прекъснала връзките на блока с Анкара.
През последните месеци Ердоган смекчи своята предимно конфронтационна реторика към 27-те, заявявайки, че страната му иска да отвори нова страница в отношенията си с ЕС. Неговото правителство също така нареди на проучвателен кораб да ограничи работата си далеч от гръцките острови до 15 юни, след като дейностите на плавателния съд разгневиха Гърция.
Междувременно Кипър, Гърция и Франция съвместно настояват за нови санкции срещу повече турски длъжностни лица заради сондажните операции край бреговете на Кипър. До момента черният списък включва само двама души и няма материални последици за турската икономика. Не ясно дали ЕС ще предприеме подобен ход
Миналата седмица Гърция ратифицира удължаването на териториалните си води в Йонийско море край западното й крайбрежие до 12 морски мили от първоначалните 6 мили - ход, който Атина смята, че е в правото си да направи в оспорваните води на Егейско море. Турция многократно е заявявала, че ще разглежда подобен акт като предпоставка за война.
„Позицията на Турция, че териториалните води в Егейско море не трябва да се разширяват едностранно по начин, който да ограничава свободата на корабоплаването, както и достъпа до открито море както на Турция, така и на трети страни, е добре известна на всички страни“, посочи говорителят на турското външно министерство Хами Аксой в изявление на 20 януари, добавяйки, че позицията на Турция остава непроменена.