Новият президент на САЩ Джо Байдън изглежда доста враждебен към Силициевата долина. От доста време насам Байдън говори негативно за технологичните компании и по-специално за социалните мрежи, пише Джеймс Клейтън за BBC.
Сенатор Ейми Клобучар, която имаше водеща роля на инаугурацията в сряда, дори призова за радикални регулаторни действия под формата на разпадане на Google.
Но основателят на Facebook Марк Зукърбърг изглежда е публичен враг номер едно в очите на новата администрация.
„Мисля, че Facebook се разглежда като най-видния злодей сред всички технологични монополисти“, казва Сара Милър, директор на Американския проект за икономически свободи и член на екипа на Байдън.
Но докато Facebook очевидно трябва да се притеснява, все още не е ясно е каква форма може да имат регулаторните действия.
Всички разговори са насочени към раздел 230 от закона от 1996 г., който защитава интернет бизнеса от съдебни действия за това, което потребителите споделят в личните си профили в социалните мрежи, което на практика означава, че социалните медийни платформи не носят отговорност за незаконни или проблемни публикации, които потребителите правят.
Това, че този закон трябва да се промени е един от малкото въпроси, по които Доналд Тръмп и Джо Байдън имат едно мнение. Как това ще се случи и какво може да го замести обаче, далеч не е ясно.
Един от проблемите идва от различните приоритети в Конгреса.
Демократите искат компании като Facebook да контролират по-стриктно съдържанието, обвинявайки технологичния гигант за разпространението на лъжливо и подвеждащо съдържание, което според тях е довело до щурма на Капитолия на 6 януари.
Републиканците обаче са ядосани от това, което виждат като заплаха за свободното слово от компаниите, които избраха да заглушат хора като Доналд Тръмп.
Саморегулация?
Решението на Facebook да отнесе своето блокиране на акаунта на Тръмп към своя „върховен съд“, надзорния съвет, е опит да извади политиката от този въпрос.
Законодателите е малко вероятно да бъдат доволни от този вид саморегулация, но досега липсват идеи за това как правителството на САЩ може да реши какво е добре да се появява като онлайн съдържание в подобни платформи.
Дори и да се измисли подобен вариант, то новият регламент би могъл да се окаже скъп, което всъщност може да се окаже в полза на технологичните титани.
Гиганти като Facebook могат да си позволят да наемат десетки хиляди хора, които да проследят съдържанието, но на по-новите претенденти в областта може да им се наложи да влязат директно в силно регулиран пазар.
„Ако фондовият пазар е някакъв ориентир, може да не е необходимо технологичните компании да се страхуват твърде много от президента Байдън“, пише коментаторът на BBC.
„Акциите на Facebook се възстановяват от неотдавнашен спад и заедно с останалите големи технологични мрежи процъфтяват по време на пандемията, задвижвайки индексите Nasdaq и Dow Jones до рекордни стойности“, допълва Клейтън.
И при всички разговори за технологични репресии в САЩ, в други места по света може да има по-сериозни заплахи.
Американският интернет гигант Alphabet заплашва Австралия със закриване на търсачката си Google, ако бъде задължен да плаща на медийни компании за разпространението на тяхното съдържание. Американската група реагира на плановете на австралийското правителство за нови медийни закони, според които IT гиганти като Alphabet или Facebook трябва да плащат пари на местните медийни компании, ако разпространяват съдържанието им. Австралийското правителство иска да им се плаща и за линкове и визуализации в резултатите от онлайн търсенето.
В същото време еврокомисарят по антитръстовите въпроси Маргрете Вестагер предупреждава големите технологии да си сътрудничат или в противен случай ще се изправят пред нестабилна регулация от всяка отделна страна членка на блока. „Светът изглежда е във война със Силициевата долина“, пише Клейтън.