Всеки нов знак, че американските финансови пазари най-накрая виждат ускоряване на инфлацията, е поредната добра новина за Федералния резерв.
Показателите за инфлация на пазара на облигации, от доходността на дългосрочните ценни книжа до цената на хеджирането, се повишиха през последните седмици. Инвеститорите могат да видят, че ценовият натиск се пробужда - може би повече, отколкото в САЩ са свикнали напоследък, но доста по-малко от целите на Фед, пише Bloomberg.
Повишаването на пазарните показатели на ценовия натиск не е проблем за Фед. Графика: Bloomberg
Експанзивната фискална политика спомага за промяната в перспективите. Това дава на борда на централната банка, който се събира следващата седмица, за да обсъди политиката си, още една причина за радост.
Насочвайки се към нещо, което изглежда като година на пауза за паричната политика, без промени в покупките на облигации или референтни лихвени проценти, запланувани за 2021 г., Фед е много по-притеснен от риска от дългосрочни белези, които могат да се развият от бавно възстановяване - отколкото за риска от прегряване на икономиката.
Институцията даде обещания, че скоро няма да натиска спирачката на стимулите си и призовава политиците да натиснат газта на фискалните помощи.
„Всичко това подсказва, че това, което Фед иска, започва да се разбира и от пазарите“, каза Джим Карън, мениджър на фондове в Morgan Stanley Investment Management, който контролира над 700 милиарда долара активи.
„За разлика от миналото, когато оттегляше стимулите си при подобаване на икономиката, сега Фед се готви да поддържа политиката си приспособима дори във възстановяваща се икономика“, добави той.
Инфлацията е под целта на Фед през по-голямата част от последното десетилетие. Устойчивите цени не звучат като проблем, но централните банкери и повечето други икономисти предпочитат слаба инфлация. Тя помага на работодателите да управляват разходите си за заплати, улеснява обслужването на дълга и позволява да се определят лихвени проценти така, че да има пространство за облекчения при необходимост.
Според новата политическа рамка, приета миналата година, Фед ще цели среден процент на инфлация от 2% за определен период от време.
Действителната инфлация е ниска от настъпването на пандемията. Базовият индекси на потребителски цени, изключващ волатилните цени, нараства с 1,6% през декември спрямо година по-рано.
Потенциалните задействащи фактори за инфлация включват нарастване на търсенето, тъй като кампанията за ваксиниране напредва. От своя страна обаче Федералният резерв сигнализира, че вероятно ще третира това като временен успех. Има сили, които се движат и по обратния път, като например по-ниски разходи за наем в големите градове.
Джеймс Атей, портфолио мениджър в Aberdeen Standard Investments, смята, че очакванията за 2021 г. са „прекалено оптимистични“ и по отношение на икономическия растеж, и за поставянето на пандемията под контрол.
Доходността на дългогодишните държавни ценни книжа остава исторически ниска. Графика: Bloomberg
Ако едно слабо ускорение в инфлацията не довежда до затягане на политиката от страна на Фед, една от причините са уроците, научени след финансовата криза от 2008 г. Политиците общо взето стигнаха до заключението, че те са оттеглили подкрепата си твърде рано.
Подобно е отношението към държавните разходи, считани от Фед за решаващи за икономическото възстановяване и рефлацията. Това бе заявено през тази седмица от Джанет Йелън, която отговаряше за паричната политика като председател на Фед през последното десетилетие, а сега ще ръководи фискалната политика като министър на финансите на Байдън.
„Можем да си позволим това, което е необходимо, за да вдигнем икономиката на крака, за да ни изведе от пандемията“, каза Йелен пред финансовия комитет на Сената във вторник.