През последната година и половина лидерите на Европейския съюз се надяваха, че проблемите на Италия са само далечен спомен. Напрежението между премиера Джузепе Конте и бившия премиер Матео Ренци показа липсата на стабилно и ефективно правителство в Рим, което остава едно от най-големите предизвикателства пред Европа, пише Фернандо Джулиано за Bloomberg.
Правителството на Конте оцеля след вот на недоверие във вторник вечерта, след като Ренци реши да оттегли министрите си от кабинета. Той си осигури подкрепата на 156 сенатори, по-малко от абсолютното мнозинстство от 161 гласа, докато гласовете против него бяха 140. Премиерът, който в понеделник си осигури мнозинство в долната камара на страната, може да остане на власт според италианската конституция.
ЕС трябва да гледа на това зрелище с тревога. За последните пет години Италия се превърна в слабото звено на еврозоната, след като беше обхваната от токсичната комбинация от слаб растеж и популистки политики. Останалата част от Европа избра да насочи средства към проблема: Италия е основният бенефициент на фонда за възстановяване от пандемията на блока за 750 милиарда евро. Европейската централна банка променни временно правилата си за изкупуване на активи, за да може да подкрепя правителствените облигации на страната, когато е необходимо. Инвеститорите очакват ЕЦБ и други страни да продължават да стоят зад Рим.
Продължаващата неефективност на италианското правителство обаче показва ограниченията на неговата стратегия. След като се оплака от липсата на солидарност от ЕС, Конте се затрудни при изготвянето на план за изразходване на грантовете и заемите - на стойност 209 милиарда евро, който се очаква Италия да получи. Междувременно Ренци се опита да замени настоящото правителство с по-динамична алтернатива, но за момента изглежда, че му липсва политическа сила и популярност, за да свали Конте.
ЕЦБ и ЕС не предприеха мерките си специално в подкрепа на Италия. Централната банка се опитва да постигне целта си за инфлация от “под, но близо до” 2%. Европейската комисия увеличи способността си за набиране на дълг от финансовите пазари, което може да се окаже полезно един ден при създаването на разширен бюджет на блока. Без тези мерки ЕС, в частност еврозоната, биха били значително уязвими към дефлация, финансова нестабилност и обвиненията в липса на солидарност.
Все пак случаят на Италия показва, че тези инструменти може да не са достатъчни, за да осигурят икономическа конвергенция сред страните членки.
Напрежението между Конте и Ренци ще продължи в идните седмици. Конте ще трябва да търси подкрепа извън центристката „Италия вива“ на Ренци в други парламентарни групи, за да формира нови сили, които да подкрепят коалицията на демократите и “Пет звезди”. Ренци може би ще се опита да убеди бившите си партньори, че е време за промяна, различен дневен ред и вероятно нов министър-председател. Междувременно дясната опозиция настоява за нови избори, тъй като управляващото мнозинство е твърде крехко.
Каквото и да се случи от тук нататък, то най-вероятно ще е неубедително. Въпреки че нови избори остават най-малко вероятната опция, е трудно да се открие повод за оптимизъм относно близкото бъдеше на Италия. Останалата част на Европа вероятно ще продължи да гледа страната с недоумение и отчаяние.