Джо Байдън е официално признат от Конгреса за следващия президент на САЩ, като по този начин се слага края на двумесечни неуспешни възражения, отправени от Доналд Тръмп, чиято кулминация изригна вчера с насилие в Капитолия, когато конгресмените и сенаторите се срещнаха в рамките на съвместно заседание, за да ратифицират резултата от изборите, пише Bloomberg.
Победата на новоизбрания президент на Демократическата партия беше запечатана, след като членовете на Камарата на представителите и Сената отблъснаха последния кръг от възражения срещу резултатите от изборите на 3 ноември, повдигнати от шепа републиканци от името на Тръмп. Процедурата беше прекъсната за няколко часа, когато демонстранти, подкрепящи Тръмп, преодоляха полицейските барикади, обсадиха залата на Камарата и влязоха в Сената, принуждавайки американските законодатели да се евакуират.
След като силите за сигурност и за борба с безбредиците си върнаха контрола над Капитолия, Конгресът възстанови работа в сряда вечерта, провеждайки два кръга от изслушвания, които завършиха с потвърждаването на победата на Байдън.
Протестиращ, седящ на председателското място в камарата на Сената. Снимка: Bloomberg
Вицепрезидентът Майк Пенс, който за първи път се противопостави на Тръмп и сложи край на партньорстовото си с 45-ия държавен глава, призовавайки да бъдат повдигнати обвинения срещу протестиращите в сградата, председателства на днешното сертифициране на 306-те гласа на Избирателната колегия. По-рано в сряда той не съобрази с претенциите на президента, като заяви на американските законодатели в писмо, че няма да прави опити за едностранно блокиране на процедурата.
Малко след като конгресмените и сенаторите завериха резултатите рано в четвъртък, Тръмп посочи в изявление, че ще има „подреден преход“ на властта към Байдън на 20 януари, отбелязвайки, че ще продължава да „не бъде съгласен с резултата от изборите“.
Процедурата на Конгреса, обикновено церемониална и не привличаща особено вниманието, ще бъде запомнена като етикет на една от най-бурните президентски кампании в новата история на САЩ. Това беше последната официална стъпка в провлачени избори през 2020 г., която привлече вниманието на президента и хилядите негови поддръжници, които той призова да дойдат във Вашингтон в знак на протест.
Лидерът на сенатското демократическо малцинство Чък Шуър прехвърли вината за насилието на Тръмп, но заяви, че Конгресът не е бил възпиран.
„Тези снимки бяха видяни от света“, каза Шумър. „Това ще бъде петно върху страната ни, което няма да бъде толкова лесно отмито. В крайна сметка всичко, което тази тълпа наистина постигна, е да забави работата ни с няколко часа.“
Окупацията на Капитолия накара републиканците да ограничат планираните си възражения, като сенаторите проведоха дебати само по отношение двама щатски електори вместо шест, както първоначално бяха планирали.
„Сенатът на Съединените щати няма да бъде сплашен“, заяви лидерът на републиканското мнозинство в Сената Мич Макконъл. „Ще удостоверим победителя в изборите през 2020 г.“, добави той.
Една неидентифицирана жена е загинала, след като е била застреляна от полицията на Капитолия при щурма на законодателния орган, посочват от полицейското управление на Вашингтон, окръг Колумбия. Арестувани са поне 52 души и са иззети множество огнестрелни оръжия.
„Искрено съм шокиран и натъжен, че нашата нация, която от толкова дълго време е светлината и надеждата за демокрация, достигна до такъв мрачен момент“, каза Байдън в кратко изявление по повод инцидента.
„Днешният ден е болезнено напомнянe, че демокрацията е крехка и за да бъде запазена са необходими хора с добра воля, смели лидери, които да се изправят пред нередностите, отдадени не на амбициите си за власт или на личните си интереси, на собствените си егоистични интереси на всяка цена, но на общото благо”, добави Байдън
Демонстранти разбиват врата на Капитолия на САЩ, 6 януари. Снимка: Bloomberg
Тръмп няма повече средства в арсенала си да оспори изборите, с изключение на малко вероятното решение на Върховния съд да преразгледа неговите необосновани твърдения за широко разпространена измама, преди Байдън да положи клетва на 20 януари.
Байдън наследява бушуващата пандемия, която Тръмп почти игнорира през последните два месеца от управлението си, докато водеше юридическа и политическа кампания за отмяна на изборните резултати. Първият повратен момент на администрацията на новия президент ще бъде по-ефективно разпространение и доставка на ваксини срещу Covid, след като администрацията на Тръмп далеч не постигна целта си в края на годината да имунизира 20 милиона американци.
Конгресното сертифициране беше удостоверено същия ден, когато Байдън научи, че демократите си осигуряват мнозинство в Сената след двата балотажа в Джорджия. Новият президент обеща да представи още един законопроект за икономически стимули скоро след встъпването си в длъжност, който ще включва милиарди долари за дистрибуция на ваксини и безопасното отваряне на училищата, поставяйки си за цел колкото се може повече учащи да бъдат върнат в присъствена форма на обучение в рамките на първите 100 дни от неговата администрация. Екипът му изгражда пълен федерален отговор на пандемията, който включва разпространение на ваксини, лични предпазни средства и икономическа помощ.
Роден в Скрънтън, Пенсилвания, и израснал в Делауеър, Байдън прекарва десетилетия, преследвайки президентството. Той се кандидатира за Овалния кабинет през 1988 и 2008 г., като през 1984 и 2016 г. също даде признаци за кандидатура.
Избран в Сената през 1972 г. на 29-годишна възраст, Байдън има 36-годишен опит в горната камара на Конгреса. Той беше председател на Комсиите по правни въпроси и външни отношения, преди да стане вицепрезидент на Барак Обама през 2009 г. Байдън прие предложението да стане дясната ръка на Обама при условие, че той ще бъде последният човек в залата, когато Обама взема ключови решения, въпреки че не винаги предшественикът на Тръмп се вслушваше в неговите съвети.
Байдън се включи в президентската надпреварата през април 2019 г., като по негови думите основната причина да се кандидатира е била вътрешното му чувство за задължение да отстрани Тръмп. Байдън цитира насилието в Шарлотсвил, Вирджиния - демонстрации на крайнодесните поддръжници на Тръмп през 2017 г., които отнеха живота на мирен протестиращ. След инцидента Тръмп заяви, че „от всички страни на протестите имаше много добри хора“.
По време на кандидатурата си Байдън претърпя критики, че е твърде умерен и твърде възрастен, докато насочваше призивите си върху надеждна група от избиратели - афроамериканците, жените и белите гласоподаватели, гласували за Тръмп през 2016 г., но огорчени от управлението на президента.
Основният аргумент на Байдън срещу Тръмп по време на изборите беше насочен върху справянето на републиканеца с пандемията, която отне живота на близо четвърт милион души до деня на изборите и съкрати милиони работни места. Демократът успя да отблъсне атаките на отиващия се предзидент, който го определяше като корумпиран и сенилен, спечалвайки Уисконсин, Мичиган и Пенсилвания, осигурявайки си подкрепата и на Аризона и Джорджия, два щата, които от началото на века не са гласували за кандидат-президент на Демократическата партия.
Като цяло Байдън отбеляза същия брой гласове в Избирателната колегия, който Тръмп си беше осигурил преди четири години - 306 на 232.