Новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън даде ясно да се разбере, че планира да предприеме решителни действия в борбата с глобалното затопляне. Но амбициозният му план за климата на стойност 2 трилиона долара ще отнеме време и ресурси. Междувременно Bloomberg посочва някои от по-малките стъпки, които той може да предприеме, както и няколко, които вероятно са много по-трудни, отколкото изглеждат.
• Байдън беше категоричен, че няма да забрани фракинга (производство на шистов газ), но има и друг начин, по който може да ограничи производството и емисиите на изкопаеми горива: чрез прекъсване на процеса за федерален лизинг на нефт и газ.
Той може да поиска обстоен преглед на лизинговата програма на Бюрото за управление на земите – процес, който потенциално може да отнеме години, каза Кейти Бейс, анализатор на FiscalNote Markets. Докато се случва, агенцията няма право да издава нови договори за наем и индустрията не може да обжалва или блокира хода, докато прегледът не приключи.
Президентът Барак Обама направи същото с добива на въглища през 2016 г. Това би било по-лесно от пълната забрана за нови федерални договори за наем, което вероятно ще породи правни предизвикателства за компаниите за изкопаеми горива, които биха могли да забавят внедряването на нови разпоредби.
• Въвеждането на данък върху въглерода при разделен Конгрес би било трудно, но има една агенция, която може да постави началото на регионалните цени на въглерода: Федералната комисия за енергийно регулиране, която контролира пазарите на електроенергия в САЩ. Агенцията вече разглежда ценообразуването на въглерод на регионалните енергийни пазари и може да финализира позицията си през следващата година, според Тимъти Фокс, вицепрезидент на Clearview Energy Partners.
• Байдън може също да назначи нов председател на Комисията по ценните книжа и борсите на САЩ (SEC), като постави началото на финансовите пазари за по-добра оценка и оценка на климатичния риск. Новият председател може да изисква от компаниите да разкриват заплахи, свързани с климата, пред които са изправени техните активи, каза Дейвид Виктор, професор по международни отношения в Калифорнийския университет в Сан Диего. След това инвеститорите могат да използват данните, за да предскажат дългосрочната стойност на компаниите в почти всяка индустрия и да идентифицират кои са изправени пред най-големите потенциални загуби. „Насоките на SEC и централните банки относно пазарните рискове ще бъдат значителни“, каза Виктор.
• Новоизбраният президент може бързо да обяви нови ограничения, които да са различни от тези за въглерода при замърсяването идващо от електроцентралите. Сред тях може да има ограничения свързани с прахови частици, серен диоксид или азотен оксид, каза Джон Кокют, директор на политиката в областта на климата в Sierra Club. То посочва, че около три четвърти от всички американски електроцентрали нямат някои основни компоненти за ограничаване на емисиите на тези токсини.
• Има достатъчно вятърна енергия край бреговете на САЩ, за да захранва цялата страна, а разработчиците, които искат да я използват, обявиха планове за повече от 29 GW офшорни турбини - еквивалент на една трета от американския ядрен флот. Но нито един от големите проекти не е одобрен от правителството. Байдън би могъл да ускори този процес, като отдели повече пари за Бюрото за управление на океанската енергия, което оценява заявленията.
Сред целите на Байдън обаче има и такива, които звучат изключително трудно изпълнимо, пише Bloomberg. Президентът иска напълно зелена електрическа мрежа до 2035 г., но планът му не уточнява как ще се случи това. Като начало ще трябва да премине през Конгреса. Дори ако демократите контролират и двете камари, би било трудно да се излезе с единна политика, подкрепена от всеки щат. А някои щати, като Калифорния и Ню Йорк, вече имат свои собствени цели.
Освен това Джо Байдън е изправен пред многократни призиви за спиране на противоречивия нефтопровод Dakota Access – ход, който би бил голяма победа за климатичните активисти. Но спирането на оперативен актив би представлявало заплаха за банкерите, финансирали проекта на стойност 3,8 милиарда долара. И това ще повдигне въпроси дали бъдещите енергийни проекти също могат да бъдат отменени с щриха на президентската писалка, пише Bloomberg.