Швеция се противопоставя на европейската мярка за климата, която според страната може да навреди на световния пазар на зелени облигации. Европейската комисия, която иска да насочи инвеститорите към социално и екологично устойчиви активи, предлага в нейната таксономия да бъдат включени само сгради, сертифицирани като супер енергийно ефективни от националните власти, предава Bloomberg.
Проблемът за Швеция е, че рамката на ЕС ще намали драстично количеството на шведски активи, които могат да бъдат финансирани със зелени облигации. Асоциацията на шведските банкери казва, че мярката може да обхване само 1% от общия брой активи, в сравнение с 20% в други страни.
Швеция не е единствена в борбата си срещу проектодефиниция, но би била сред най-тежко засегнатите.
„Изискванията за енергийните класове се различават значително в отделните държави членки“, заяви в имейл шведският министър на финансовите пазари Пер Болунд. По думите му ефектът ще бъде диспропорционален поради разнородна класификация на сградите и липса на прозрачност.
ЕС изчислява, че около една трета от парниковите газове в региона произтичат от изграждането на сгради, както и тяхното използване, разрушаване и обновяване. Поради тази причина ЕС предложи да се определят като устойчиви онези сгради, които получават така наречения Сертификат за енергийни характеристики (EPC) A ниво. EPC са въведени за първи път през 2002 г. с първата директива на ЕС за енергийните характеристики на сградите.
Според Джонатан Волт и Жолт Тот от Buildings Performance Institute Europe, сертификатите могат да помогнат за стимулиране на зелени инвестиции. Но липсата на общи критерии за определяне на техните нива представлява „предизвикателства“за скандинавските страни, казаха те.
„Средно тези държави имат по-строги строителни разпоредби и прагове за EPC ниво A, което означава, че индексът за това, което се смята за„ устойчиво“ или„ зелено“, също ще стане по-труден за постигане“, казаха Волт и Тот в имейл.
Междувременно шведските компании и общини емитират повече „зелен“ дълг от техните партньори в други европейски страни.
Миналата година, деноминираните в крони зелени облигации представляват 20% от общите емисии, което представлява много по-голям дял от този на пазарите в евро, както и на американския или британския пазар, според шведските централни банки.
И през деветте месеца от началото на годината до септември са продадени акции на стойност около 82 милиарда крони (10 милиарда долара), с което пазара победи рекорда си от 91 милиарда крони за 2019 година.
„До голяма степен издърпахме късата пръчка тук“, каза Хелена Линдал, мениджър в Storebrand Asset Management. Лиднел искрено се надява, че емитентите ще продължат да издават зелени облигации, така че да не попречи на всичко постигнато през последните 10 години.
Близо половината от корпоративния зелен дълг на Швеция наскоро се предлагаше от нейните компании за недвижими имоти, следвани от банките. Местните общини също стават големи емитенти.
Шведските емитенти все още могат да предлагат ценни книжа, които отговарят на други глобални изисквания по рамката за зелени облигации, така че в никакъв случай не са откъснати от пазара.
Комисията събираше мнения до 18 декември и сега мярката се нуждае от одобрение от парламента, преди да се пристъпи към национално прилагане.
„Наистина не разбираме как те могат да съгласуват определението за зелена сграда въз основа на класификация, която реално не е съгласувана“, каза Йохан Хансинг, главен икономист в Асоциацията на шведските банкери. „Ако тази нова таксономия бъде узаконена, то пазарът на зелени ипотечни заеми ще намалее много.“
Една от причините шведският пазар на зелени облигации да се е разраснал бързо е, че по-ранните дискусии за строителните изисквания предполагаха, че Комисията ще приеме мярка за 15% устойчивост на най-енергийно ефективните сгради в дадена държава. С изненадващ ход обаче това бе заменено от през ноември със сертифициране на EPC ниво A.
Швеция не е единствената страна, която се противопоставя на мярката. FinansDanmark, търговската група, представляваща датската финансова индустрия, казва, че настоява Ккомисията да се върне към предишния си праг от 15%.
В противен случай „броят на зелените сгради в Дания ще намалее значително“, каза Питър Джаясвал, ръководител на ипотечното финансиране. Страните с най-строгите изисквания „ще бъдат най-силно засегнати от мярката“, коментира той.