Китай и ЕС се надпреварват да постигнат търговско споразумение в последните дни на годината, но политическият контрол върху китайските практики по отношение на принудителните условия на труд едва сега започва, пише Politico
Преговарящите от Брюксел и Пекин стигнаха до пробив в достъпа до пазарите един на друг, а еврокомисарят по търговията Валис Домбровскис ще се опита да подпише сделката с китайския си колега Лю Хъ, заявиха дипломати и служители от ЕС.
Всеобхватното споразумение за инвестиции между ЕС и Китай предоставя предпазни мерки за европейските компании, които пренасочват производството към Китай и ще улесни европейските инвестиции в китайски компании, и обратно.
Сабине Уейанд, най-висшият търговски бюрократ на блока, информира посланиците на ЕС за напредъка в преговорите и описа изненадващо добро предложение от Поднебесната империя, гласи информация на петима дипломати и един служител. Тя обаче предупреди, че Китай не се е съгласил със задължителните ангажименти по спазване на стандартите за условия на труд, особено забраната за принудителения, които Брюксел би искал да наложи
Политици и активисти в цяла Европа поставя под върпос дали Европа трябва да задълбочава икономическите си отношения с все по-агресивна еднопартийна държава, точно както Китай репресира демократичното движение в Хонконг, използвайки технологии за масово наблюдение, контролирайки населението си и арестувайки стотици хиляди членове на уйгурското мюсюлманско малцинство в "лагери за превъзпитаване"
Въпреки подобни опасения, страните от ЕС подкрепиха Брюксел да премине към "крайната фаза" по сключването на сделката, въпреки че няколко държави поискаха от Европейската комисия да наложи повече ангажименти по отношение на принудителния труд. Двама запознати с преговорите дипломати заявиха, че поради неадресирането на тези опасения, очакват Уейанд да информира европейските посланици за напредъка още веднъж преди финализирането на сделката.
„Но при Уейанд никога не се знае, тя е изключително автономна в това отношение“, каза едно от длъжностните лица.
Много европейски политици притискат Брюксел да избегне икономическо и политическо приравняване с Китай и вместо това призовават Пекин да спре да пренебрегва европейските стандарти за труда и околна среда.
"Политическият сигнал е пагубен. Тази сделка е подигравка за концентрационните лагери и поробването на един народ", каза френският евродепутат Рафаел Глюксман.
"Ще участвам активно в организирането на опозиция срещу тази сделка. Ако лидерите на ЕС смятат, че ратифицирането на спорзумението ще бъде толкова лесно, колкото да се изпрати едно писмо, те сериозно грешат."
Критиците също така предупреждават, че договарянето на сделка рискува да усложни усилията на Брюксел да се обедини с новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън, противопоставяйки се на Китай за всичко - от правата на човека до технологичните стандарти.
Зеленият евродепутат Райнхард Бютикофер се оплака, казвайки, че "няколко отстъпки за достъп до пазара имат по-голяма тежест, отколкото необходимостта да се изправим срещу ужасяващите практики на принудителения труд в Китай и възможността за колаборация с предстоящия екип на Байдън."
Автомобили и банки
В решаваща победа за компаниите от ЕС, които се оплакаха от диспропорционални условия за правене на бизнес в Китай, споразумението ангажира Пекин да облекчи изискванията, наложени върху джойнт венчъри, когато компании от ЕС създават филиали в Китай. Това ще премахне забраните за чуждестранна собственост върху определени сектори и ще бъде най-вече от полза за европейските автомобилни и телекомуникационни фирми.
Сделката ще "увеличи достъпа до пазара" за компании от ЕС, по-специално за "финансови услуги", като банки, каза Йорг Вутке, президент на Европейската търговската камара в Китай.
Междувременно Китай се надява да инвестира повече в чувствителния енергиен и високотехнологичен сектор на ЕС, споделят европейските дипломати. В миналото Брюксел и Пекин представиха сделката като стъпка към по-широко споразумение за свободна търговия.
Други сектори, които спадат под спектъра на пакта, включват въздушния транспорт, болници, воден транспорт, електрически и водородни автомобили, научноизследователска и развойна дейност.
Говорител на китайската дипломатическа мисия в ЕС заяви, че преговорите са се "ускорили" през последните две седмици и двете страни са постигнали "конкретни резултати".
Дипломатите заявиха, че Франция и Германия са били най-явните поддръжници на споразумението, тъй като техните компании ще бъдат най-големите бенефициенти. Фирмите ще могат да продават своите продукти или услуги, без да се налага да делят печалбата с местен китайски партньор.
Архивиране на трудовите права
Сделката ще бъде подложена на сериозен политически контрол, тъй като Европейският парламент ще трябва да я одобри. Важен аспект е, че Комисията не е осигурила правно обвързващи ангажименти за принудителения труд, както първоначално се е надявала.
Ако Брюксел наистина отстъпи от трудовите права, за да сключи сделка, проектотекстът може да не успее да си осигури мнозинство в Европейския парламент, където Групата на социалистите и демократите, и тази на Зелените заявиха, че няма да одобрят споразумение без обвързващи ангажименти за трудовите права.
Сингалите за влошаването на действията на китайското правителство в областта на правата на човека, включително отношението към уйгурското малцинство и репресиите срещу демократичното движение в Хонконг, също могат разтрогнат сделката.
Едва в четвъртък евродепутатите приеха резолюция, осъждаща произволните арести, изтезанията и наблюдението на уйгурски, казахски и други малцинствени групи в Китай.
Като част от сделката ЕС иска да задължи Китай да се ангажира с ратифицирането "основните конвенции" на Международната организация на труда (МОТ), които забраняват принудителния труд и позволяват на служителите да обединяват в профсъюзи и да сформират независими синдикати. Но Китай отказа да поеме обвързващи ангажименти по този въпрос, страхувайки се, че независимите профсъюзи могат да се превърнат в политическа опозиция на комунистическата партия, както беше профсъюзът „Солидарност“ в Полша през 80-те години на миналия век
Трима европейски дипломати заявиха, че вместо да принуди, Брюксел може да предложи компромис по отношение на трудовите права в съответствие с търговската сделка между ЕС с Виетнам. В тази сделка обаче Виетнам се ангажира само с „постоянни усилия за ратифициране“ на основните конвенции на МОТ. Европейските експерти по търговското право предупредиха, че подобен език не е правно обвързващ.
„Европейските законодатели може да отблъснат ангажиментите за трудовите права и устойчивостта за сметка на по-широкия стратегически въпрос за подписване на това споразумение с Китай сега, вместо да работят в по-тясно сътрудничество със съмишленици“, коментира Мико Хуотари, изпълнителен директор на Mercator Institute for Chinese Studies в Берлин.
Франция също изрази загриженост относно практиките на Пекин в областта на правата, въпреки че президентът Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел изказаха подкрепата си за сделката.
Сбогом стратегическа автономия
Има и притеснения, че с подписването на сделка ЕС ще застраши амбициите си да стане по-малко икономически зависима от Китай и усилията си по диверсифицирането веригите си за доставки.
„Това е напълно грешен отговор на случилото се през последната година“, коментира евродепутатът Глюксман от Групата на социалистите и демократите.
"Наистина в обществено мнение в Европа е налице съмнение за нашата зависимост от Китай, за нашата неспособност да произвеждаме маски, за нашата неспособност да произвеждаме лекарства ... сделката подкопава целта на ЕС да осигури по-голяма стратегическа автономия."
Сделката може също така да подкопае целта на ЕС да се обедини с новата администрация в САЩ по редица въпроси, свързани с Китай. Докато Байдън е обещал възвръщане към дипломацията, за разлика от конфротанционната политика на Тръмп „Америка на първо място“, новата администрация ще предриеме твърда позиция по отношение на Китай, коментират анализатори.
Постигането на сделката между ЕС и Китай не беше лесно. „Китай трябва да ни убеди, че си струва да има инвестиционно споразумение“, предупреди председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен през септември, докато търговският ервокомисар Домбровскис заяви, че споразумението трябва да бъде достатъчно амбициозно, за да се справи с „дисбалансите“ в икономическите отношения.
Въпреки това, като се вземат предвид икономическите трудности, пред които е изправена Европа на фона на коронавирусната криза, държавите износителки на Стария континент все повече разчитат на китайския пазар за своя растеж. През първите три тримесечия на 2020 г. търговията между ЕС и Китай достигна над 420 милиарда евро, като Поднебесната империя изпревари САЩ като най-големия търговски партньор на блока.