Турският президент Реджеп Ердоган беше почетен гост на военен парад в Азербайджан в четвъртък, с който да се обележи победата на страната с помощта на Анкара над Армения, съюзник на Москва. Дори лидерът на Кремъл Владимир Путин да е бил недоволен от нахлуването в бившия съветски двор, той не го показа, пише Bloomberg в анализ.
Това е само последното предизвикателство от турския лидер, което Путин толерира, тъй като докато Ердоган търси начини да затопли отношенията си с новоизбрания американски президент Джо Байдън, Кремъл е убеден, че Турция ще продължи да създава проблеми в рамките на НАТО, подхранвайки разделенията, които Москва разпалва.
Междувременно американските планове, одобрени от президента Доналд Тръмп, за санкциониране на Турция заради покупката ѝ на руските C-400 усложняват усилията на турския лидер за сближаване с Москва.
От Азербайджан до Сирия и Либия стремежът на Ердоган да установи влиянието на Турция като регионална сила принуди Русия да се откаже от амбициите си. Въпреки това реакцията на Путин все още е обрана, като той отправя единствено топли думи публично относно своя черноморски съсед.
Пропастта в отношенията с НАТО
Премереният руски отговор отразява желанието да се поддържат близки отношения с Ердоган, който създаде безпрецедентна пропаст в рамките на НАТО със закупуването си на руските C-400.
Все още остават твърде много различия между Турция, САЩ и Европа, за да се предотврати напрежение, а Ердоган няма да застане зад другите, които се опитват да му диктуват как да се държи, посочва пред Bloomberg представител на руското правителство, пожелал да запази анонимност.
Русия вече има опит в поддържането на волатилни икономически и политически отношения с Турция, дори когато Ердоган изпраща турски сили да осуетят плановете на Путин в горещи регионални точки.
Ердоган изпрати около 200 от войниците си да се присъединят към азербайджанските сили в центъра на столицата Баку, пилотиращи безпилотни турски дронове, които бяха решаващи за победата над Армения по време на 44-дневния дебат относно оспорвания регион Нагорни Карабах.
Древно съперничество
Все още връзките между Москва и Анкара отразяват вековете на съперничество между двете бивши империалистични сили. През 2015 г. Русия наложи тежки санкции на Турсия, след като страната свали руски боен самолет на границата със Сирия.
“Ние сме съюзници в някои отношения, но в други интересите ни са диаметрично противоположни”, посочва Андрей Бакланов, бивш руски дипломат. “Ще трябва да се научим да живеем с тази ситуация”, добавя той.
Въпреки че Путин осигури прекратяване на огъня между Азербайджан и Армения, което му позволи да изпрати руски наблюдатели в Нагорни Карабах, подкрепата на Ердоган към Баку по време на войната спечели роля на Турция в наблюдението дали споразумението се спазва.
В Сирия, където съюзникът на Путин Башар Асад си върна контрола на по-голямата част от страната благодарение на руската и иранската подкрепа, Турция блокира услията на правителството да си върне ключовия бунтовнически бастион Идлиб.
В богатата на петрол Либия руският съюзник, подкрепеният от Изтока военен командир Халифа Хафтар, губи позиции на фона на подновените усилия за договаряне на политическо споразумение с подкрепеното от ООН правителство в Триполи, зад което застава и Турция.
Турция също така е и основен енергиен потребител за Русия, но дори в това отношение тя се доказа като проблемна. Някогашният най-голям купувач на Москва извън Съветския съюз намали покупките си на газ през последните години, насочвайки се към конкурентни доставчици като Азербайджан.
Публично Путин поздравява Евроган за неговата независимост да сключва енергийни и оръжейни сделки с Русия въпреки опозицията на партньорите от НАТО. „Не само е приятно да се работи с такъв партньор, но е и надеждно“, заяви Путин през октомври. Що се отнася до различията, Русия трябва да бъде "търпелива" и "да търси компромис", каза той.
За момента Русия и Турция поддържат нестабилни отношения „въпреки взаимните си разногласия“, смята Синан Улген, изпълнителен председател на базирания в Истанбул мозъчен тръст EDAM и гостуващ учен в Carnegie Europe в Брюксел.
Ердоган „постоянно повишава залозите. Той не слуша други страни“, отбелязва Ирина Звягелская, експерт по Близкия изток в Института по ориенталистика в Москва. „За Русия Ердоган не е лесен партньор, нито лесен играч, с когото да се справим“, добавя тя.