За ЕС загубата на Великобритания е тежка. Запазването на Унгария и Полша може да бъде по-лошо

„Brexit означава Brexit“ - мантрата на бившия британски премиер Тереза Мей, заслужава място в учебниците по философия като най-безсмисленото изречение, което някога е съдържало думата „означава“. Така започва коментара си Тимъти Гартън Аш за The Guardian.

Но нека не се заблуждаваме, пише той - когато най-накрая разберем дали ще има търговска сделка между Обединеното кралство и Европейския съюз, едва тогава ще знаем какво наистина означава Brexit. Ще минат поне пет години или вероятно дори десет, преди да видим ясни очертания на новите отношения между офшорните острови, като дотогава ЕС може да е съвсем различна общност, а Великобритания да не съществува.

При допълнителен референдум, който вероятно ще се случи през следващите няколко години според Гартън Аш, шотландците ще решат дали искат да напуснат 300-годишния съюз с Англия и да се присъединят към европейския.

„Ако гласуват за независимост, въпреки съпътстващите икономически трудности, то тогава Великобритания на практика ще престане да я има. Всеки британски политик, който иска шотландците да се придържат към англичаните, трябва скоро да представи различен федерален модел на британския съюз като алтернатива на независимостта. Така че изборът ще бъде краят на Великобритания или например ново Федерално кралство Великобритания“, пише той.

Аш допълва, че пътят от гласуването на референдума през 2016 г. до този т.нар. твърд Brexit беше осеян с неспазени обещания: от статията, написана от Борис Джонсън в Daily Telegraph четири дни по-късно, заявяваща, че „ще продължи да има свободна търговия и достъп до единния пазар“, a след това търговският секретар Лиъм Фокс, който каза, че споразумението за свободна търговия с Европейския съюз „трябва да бъде едно от най-лесните в човешката история“.

„В триумф на когнитивния дисонанс успяха да се поддържат едновременно две несъвместими теории: че "Европа" е отвратителен френско-германски заговор за потапяне на Англия в наполеоновска империя, но също така, че същите тези нови „Наполеони“ ще бъдат задължени да предоставят на Обединеното кралство привилегирован, неограничен достъп до единния пазар“, пише още коментаторът на The Guardian.

Въпросът, който той си задава сега, е, дали ще има сближаване, или разминаване между Великобритания и ЕС. „Всяка правдоподобна алтернатива на настоящото популистко британско правителство би предпочела по-мек Brexit. Това включва по-прагматично и компетентно консервативно правителство при нов лидер като Риши Сунак, настоящ финансов министър. Още по-вярно би било правителство на лейбъристката или ръководената от лейбъристите коалиция под ръководството на Кир Стармер. Това, както и логиката на икономическия личен интерес, предполага, че с течение на времето Великобритания постепенно ще се приближи до ЕС, сектор по сектор, проблем по проблем“.

От друга страна, колкото по-труден е Brexit, толкова повече Великобритания трябва да търси алтернативен бизнес модел. Както демонстрира ваксината на Oxford и AstraZeneca срещу Covid-19, дори Англия и Уелс сами по себе си все още имат значителни силни страни: финансови услуги, големи университети, биотехнологии, алтернативна енергия, творчески индустрии. Икономиката ще бъде по-малка, отколкото би била преди Brexit, но с времето може да развие нов конкурентен профил. Това сочи към дивергенция.

И все пак бъдещето на Brexit ще зависи толкова много от развитието на континенталната страна на Ламанша. Сега хората в Германия, Франция или Италия говорят много малко за Brexit, не само защото им е писнало от темата, но и защото ЕС е изправен пред две други огромни кризи. ЕС трябва спешно да внесе своя внушителен нов бюджет от 1,8 милиона евро, както и фонда за възстановяване от кризата, тъй като без него възстановяването след Covid ще бъде по-трудно. Но за да направи това, по-рано тази седмица блокът трябваше да преодолее Унгария и Полша, които заплашиха с приемането на стимулите с вето.

„Някои твърдят, че Brexit всъщност може да помогне на ЕС, тъй като, освободени от англосаксонския неудобен клиент, останалите държави членки могат безпроблемно да продължат към по-нататъшна интеграция. Това е илюзия. Това лято отне маратонска петдневна среща на върха, за да се договори бюджетът и фондът за възстановяване, поради ожесточена съпротива от „пестеливата четворка“ (Австрия, Дания, Швеция и Холандия), с холандския премиер Марк Руте“, пише още Тимъти Гартън Аш.

Той допълва, че това, което унгарският премиер Виктор Орбан и полският премиер Матеуш Моравецки правят сега с партньорите си от ЕС, кара Маргарет Тачър да изглежда като нежен еврофил. Бившият британски министър-председател може да извика: „Искам да си върна парите“, но поне Великобритания допринесе основно за европейския бюджет. След като получи отстъпката си, тя усилено разви централен проект за европейска интеграция - единния пазар, чиито „равни условия“ ЕС настоява, че Обединеното кралство трябва да приеме.

Унгария и Полша, за разлика от Тачър, изглеждат огромни нетни бенефициенти от бюджета и фонда за възстановяване, които заедно могат да допринесат за над 6% от брутния вътрешен продукт на Унгария. И все пак те отказваха да приемат някои доста минимални условия на върховенство на закона, без които ЕС постепенно ще престане да бъде общност от демокрации и споделен правен ред.

„Всъщност това, което унгарските и полските лидери казват на германските и холандските данъкоплатци, е „ние няма да ви позволим да извършвате онези крайно необходими трансфери към южните страни от еврозоната като Италия и Испания, двете тежко засегнати от Covid-19, освен ако не разрешите ние да продължим да използваме големи суми от вашите пари без съществени ограничения“. В Унгария това означава, че средствата от ЕС се разпределят, за да подкрепят все по-недемократичния режим на Орбан, вероятно дори в полза на семейството и приятелите му“, пише коментаторът.

"Непосредствената заплаха за ЕС не е, че Унгария и Полша ще последват Великобритания, а че ще останат пълноправни членове на блока, като същевременно продължават да нарушават най-важните му правила. Трудно е да се каже коя сега е по-голямата опасност за бъдещето на ЕС – напусналата демократична Великобритания или останалата недемократична Унгария", казва Тимъти Гартън Аш.