Водородните емисии поскъпват до нови рекорди на фона на по-строгите климатични цели на ЕС
В петък емисиите достигнаха рекордната цена от 31,30 евро за тон
Обновен: 18:12 | 11 декември 2020
Цената на въглеродните емисии вероятно ще нарасне още повече след рекорда, който беше счупен в петък, след като лидерите на Европейския съюз одобриха най-амбициозното си предложение за намаляване на замърсяването.
Лидерите на 27-членния блок подкрепиха по-агресивна цел за намаляване на емисиите до 2030 г. и одобриха пакет от стимули за 2,2 трилиона долара, почти една трета от които ще бъдат изразходвани за проекти, свързани с климата, припомня Bloomberg.
Посланието на политиците до няколко хиляди компании в системата на ЕС за търговия с емисии е ясно – „преминете от изкопаеми горива към по-чиста енергия“, тъй като правилата срещу замърсяването ще стават все по-строги. Това вероятно ще увеличи разходите за въглеродни квоти над рекордните 31,30 евро за тон, постигнати в петък, след като сделката беше договорена.
„Ние сме бичи настроени за 2021 г. Очакваме цените да достигнат 40 евро до края на годината“, каза Тревор Сикорски, ръководител на отдел „Изследвания на природен газ и въглерод“ в Energy Aspects в Лондон.
През следващата година ЕС ще предложи подробни мерки за това как въглеродният пазар да се приведе в съответствие със Зелената сделка. 15-годишната Система за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС е водещият инструмент за политиката в областта на климата, покриващ емисиите от производители като Renault SA и ThyssenKrupp AG. Той гарантира намаляване на емисиите чрез контролиране на броя на квотите, които се продават предимно на компании на търгове. Тези, които отделят по-малко, могат да продадат своите неизползвани разрешителни на тези, които се нуждаят от повече, като предоставят финансов стимул за по-бързо намаляване на замърсяването.
Ограниченията за замърсяване се свиват всяка година, принуждавайки емитентите да инвестират във възобновяеми енергийни източници и по-чисти технологии. Съгласно Зелената сделка преминаването от изкопаеми горива ще трябва да се ускори значително, за да постигне Европа целта си за постигане на климатичен неутралитет до средата на века.
До 2030 г. лидерите на ЕС искат регионът да намали използването си на въглерод с най-малко 55%, в сравнение с настоящата цел от 40%.
Въглеродният пазар на ЕС вече доведе до значително намаляване на емисиите в енергийния сектор. Замърсяването с CO2 намаля през миналата година с 15%, тъй като възобновяемите източници изместиха изкопаемите горива от енергийния микс. Сега предизвикателството ще бъде да се декарбонизира тежката промишленост - по-сложна задача, изискваща значителни инвестиции в нови и недоказани технологии.
Това също ще повлияе на пазарната структура и ценообразуването в програмата на ЕС. С намаляващото количество безплатни разрешителни, дадени на производителите, компаниите ще трябва да решат дали искат да инвестират в мерки за намаляване на емисиите или да си купят допълнителни квоти, смята Инго Раминг, ръководител на корпоративни и инвестиционни решения в Commerzbank AG.
Емитентите ще получат повече яснота как политиците възнамеряват да укрепят СТЕ на ЕС през юни, когато Европейската комисия планира да представи пакет от проекти за регламенти, посредством които да се постигне по-строгата цел по Зеления договор за 2030 г..
Регулаторният орган на ЕС обмисля няколко варианта, включително еднократно намаляване на ограничението на замърсяването и увеличаване на темповете, с които ограниченията на емисиите намаляват всяка година.
Друга възможност е укрепването на специален резерв, който автоматично контролира предоставянето на разрешителни, като ограничава емисиите. Резервът за стабилност на пазара, който абсорбира излишните квоти от пазара, бе договорен през 2017 г. за съживяване на претрупания въглероден пазар, след като пренасищането с разрешителни поддържаше цените на ниско ниво през по-голямата част от последното десетилетие.
През последните три години цената се увеличи повече от четири пъти. Предстоящото обновяване на пазара може дори да накара разходите за замърсяване да достигнат 80 евро до 2024 г., ако ЕС избере най-агресивния набор от мерки за затягане на пазара.
„Въпреки че подобен сценарий не е осъществим политически, цените все още вероятно ще се повишат до около 40 евро до средата на следващото десетилетие“, каза Ян Олсен, ръководител на въглерода в ЕС в BNEF.
Освен по-широката картина на политиката, има краткосрочни промени на пазара, които ще продължат да увеличават разходите за замърсяване. От понеделник вероятно няма да има търг на разрешителни до края на януари или началото на февруари. Безплатните квоти също ще бъдат разпределени на компаниите по-късно от крайния срок до края на февруари до втората половина на 2021 г.
Нарастващата амбиция на Европа в областта на климата и нарастващите разходи за замърсяване също предизвикват дискусия относно навлизането на пазара на дългосрочни институционални инвеститори. Зеленият договор ще промени цялостната икономика на региона, от селското стопанство до транспорта и дизайна на градовете. Комисията иска да разшири пазара в корабоплаването и обмисля включването на автомобилния транспорт и строителния сектор.