Веднъж румънският премиер Людовик Орбан сравни тогавашния си президент Траян Бъсеску със Саурон, владетелят Мордор, от романа на Дж. Р. Р. Толкин „Властелинът на пръстените“. Това беше през 2008 г., когато Орбан в продължение на осем месеца беше министър на транспорта в краткотрайно правителство на Националната либерална партия (НЛП), припомня Еuronews.
На изборите през 2016 г. съперническата Социалдемократическа партия (СДП), оглавявана от Ливиу Драгня, спечели почти 45,5% от гласовете. НЛП, под ръководството на Алина Горгиу, получи по-малко от 20%, а когато Горгиу подаде оставка, Орбан я замени с решаващите 78% от гласовете на изборите за лидер.
След като доведе партията си до победа през 2016 г., Драгня беше обвинен в корупция и две години по-късно осъден на три години и половина затвор. Междувременно опитът на правителството на PSD да измени наказателния кодекс на страната доведе до масови улични протести.
През 2019 г. сривът на правителството на Виорика Данчила, заместник на Драгнея, изведе Орбан до поста на министър-председател. Той оглави трипартийна коалиция, съставена от НЛП, Християндемократическата партия на народното движение (ХДПНД) и USR Plus, самата тя коалиция от две по-малки, либерални партии със силна европейска програма.
Въпреки пандемията от COVID-19 и вота на недоверие по-рано тази година, тази коалиция и ръководството на Орбан се държат. Но на 6 декември тя е изправена пред първия си тест за обществена, а не политическа подкрепа, тъй като Румъния провежда първите си парламентарни избори от 2016 г. насам.
Орбан и Йоханис, който също е от НЛП, се противопоставиха на призивите за отлагане на изборите до 2021 г., аргументирайки се, че мерките за безопасност - които ограничават хората да напускат домовете си, освен за основни пътувания - ще гарантират, че няма да има нов скок в случаите след вота.
Но въпреки масовите протести и корупционния скандал при СДП, нито Орбан, нито неговата Национално-либерална партия предизвикаха голям ентусиазъм в Румъния, откакто встъпиха в длъжност. В резултат на това общественият интерес за изборите в неделя е ограничен.
Раду Магдин, политически анализатор в Букурещ, каза пред Euronews, че избирателната активност може да бъде исторически ниска, около 30% от всички регистрирани гласоподаватели, при 39,5% през 2016 г. Това отчасти се дължи на пандемията от COVID-19, но също така отразява разочарованието сред избирателите.
„Хората очевидно са загрижени за COVID-19 и неговите здравословни и икономически последици, но мнозина също са разочаровани от това, което предлагат СДП и НЛП,“ каза Магдин.
Въпреки че президентът Йоханис е член на НЛП (и бивш лидер на партията) той трябва да назначи за министър-председател този, чиято партия е спечелила най-голям дял от гласовете, или най-вероятно ще може да формира коалиционно правителство, което да има подкрепата на парламента.
Колкото по-близък е резултатът в неделя, толкова по-трудна ще е задачата за сформиране на правителство, особено като се има предвид съобщенията през последните седмици, че между трите партии в сегашната управляваща коалиция на Орбан са се появили пукнатини.
И въпреки публичния срив на СДП между 2016 и 2019, партията запазва широка база за подкрепа. „СДП изглежда в слаба и изолирана позиция, но все още има силни местни корени“, каза Магин.
През последните дни Йоханис оспори идеята за президентски неутралитет, когато става въпрос за назначаване на министър-председател, вероятно уверен, че настоящата коалиция на Орбан може да спечели достатъчно места, за да сформира друго правителство след изборите в неделя.
Всъщност това може да е факт: дори и най-оптимистичните очаквания за СДП не предсказват, че партията ще спечели повече от 25% от националните гласове.