Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) предприе още една стъпка към превръщането на Китай в стратегическа точка на фокус, след като алиансът публикува доклад, който подчертава китайската заплаха за геополитическата стабилност, съобщава Bloomberg.
Проучването, проведено от група експерти, ангажирани от генералния секретар Йенс Столтенберг за 30-членното НАТО, включва препоръки за укрепване на политическото сближаване и способност за посрещане на новите предизвикателства пред международната сигурност. Китай се отличава на видно място.
„НАТО трябва да посвети много повече от времето си, политическите си ресурси и да предприеме действия, свързани с предизвикателствата пред сигурността, поставени от Китай - въз основа на оценка на неговите национални способности, икономическа тежест и заявените идеологически цели на лидерите му“, гласи публикувания през изминалия ден доклад в Брюксел. От документа става ясно още, че трябва да се разработи политическа стратегия за приближаване към свят, в който Китай ще има нарастващо значение до 2030 г.
Препоръките следват поредица от известни разделения в редиците на НАТО. През последните четири години организацията беше разтърсена от гласовите призиви на американския президент Доналд Тръмп, насочени към по-голямото харчене от страна на европейските съюзници за отбрана, както и едностранно съгласуваните му промени в разполагането на американските войски зад граница.
„Китай се приближава до нас, инвестирайки сериозно в инфраструктурни проекти, базирани в европейските членове на НАТО“, заяви Столтенберг пред репортери след края на първата част от двудневната видеоконференция на външните министри на алианса. Това е последната такава среща за държавния секретар на САЩ Майкъл Помпео, докато НАТО е в очакване на встъпването в длъжност на новоизбрания президент Джо Байдън на 20 януари, надявайки се на по-гладки трансатлантически връзки.
Днес по врме на първото по рода си събитие на НАТО, външните министри на алианса ще се присъединят от представители на азиатско-тихоокеанските страни - включително Япония и Австралия - в онлайн сесия, посветена на темата за Китай.
Китайското правителство заяви, че е поело ангажимент за "мирно развитие и взаимно сътрудничество" с останалия свят.
„Нашият напредък в развитието няма да представлява заплаха или предизвикателство за някого“, заяви говорителят на външното министерство Хуа Чунинг на брифинг в Пекин. „Надяваме се, че НАТО ще разгледа нашето развитие по обективен, позитивен и отворен начин.“
Политическо напрежение
НАТО е създадена преди 71 години, за да възпре настъплението на Съветския съюз, който се разпадна през 1991 г. Сега трансатлантическият алианс отново се фокусира върху заплахите, породени от Русия в резултат на нейното международно влияние, както и върху провеждане на антитерористична политика, предприета след атаките през 2001 г. в САЩ, но и не на последно място върху стремежа си се да се адаптира към възхода на Китай.
През декември 2019 г. на срещата на върха на НАТО за първи път се споменаха предизвикателствата, поставени от Поднебесната империя. В този контекст алиансът, доминиран от САЩ, се опитва да предотврати повторение на вътрешнополитическото напрежение, което достигна връхната си точка след турската инвазия в Северна Сирия през октомври 2019 г., която целеше конфронтация с кюрдските сили в региона.
Турция, която има втората по големина армия в НАТО, получи одобрението на Тръмп за военната офанзива, на която европейските страни се противопоставиха. Тогава френският президент Еманюел Макрон заяви, че липсата на стратегическо сътрудничество между членовете на НАТО е доказателство, че алиансът страда от „мозъчна смърт“ - коментар, който разгневи много страни в алианса, включително Германия.
Тогава германското правителство настоя НАТО да създаде експертна група, която да съветва страните членки за бъдещи предизвикателства пред трансатлантическата сигурност - предложение, одобрено от лидерите на алианса на тяхната среща преди година в Лондон.