Великобритания вярва, че е избрала идеалния момент да подкрепи иновация, която може да помогне за спасяването на света. Като част от плана на премиера Борис Джонсън за борба с извънредните климатични ситуации, Великобритания проучва създаването на базиран в Лондон международен пазар на въглеродни компенсации, въглеродни кредити и деривати, свързани с инвестиции за намаляване на емисиите, предава Bloomberg.
Планът звучи благородно. Ако наистина бъде осъществен, всеки би могъл да успее да намалите личните си емисии, като купи компенсация. Но надеждите за тази утопия изглеждат преждевременни.
След като много предишни усилия за стимулиране на търговията с въглерод се провалиха на фона на липсата на ясна правителствена политика, това може да е един от най-добрите шансове за стартиране на пазара. Компаниите, които изпитват трудности да намалят собствените си въглеродни отпечатъци, със сигурност биха се възползвали от дълбок, ликвиден фонд от кредити, които могат да си купят с цел да им помогнат да задоволят изискванията на все по-зелените инвеститори. Съобщението на Си Дзинпин, че Китай се стреми да постигне въглеродна неутралност до 2060 г. и настояването на новоизбрания президент Джо Байдън за нулева по отношение на въглерода икономика до 2050 г. може да дадат тласък на всеки стартиращ пазар.
Бившият управител на Английската централна банка Марк Карни, сега пратеник на ООН за климата, смята, че глобалният пазар на компенсирани въглеродни емисии трябва да струва „десетки или стотици милиарди“ долари, многократно над сегашните 300 милиона долара. А Джонсън иска да даде на Лондонското Сити централната роля в търговията с емисии, за да помогне да се смекчи загубата на други финансови бизнеси след Brexit.
Но Лондон среща конкуренция и то не само от Брюксел. Европейската комисия обмисля ревизия на собствената си схема за търговия с емисии, която вече е най-големият пазар на въглерод. Фючърсните договори за тези квоти за емисии на въглерод се търгуват на борсата ICE и цената там се възстанови силно след рязка корекция по време на първите блокади срещу коронавируса.
Лондон обаче има история в авангардните финанси и силна преднина на пазара за суапове в размер на трилион долара. Логично място е за базиране на търговията с въглеродни кредити, а договорите, подобни на деривати, които компаниите биха искали да приспособят за своите индивидуални нужди, биха помогнали за успешния старт на пазара.
За съжаление, далеч не е сигурно, че това ще се случи.
Първо, световната цена на въглеродните емисии трябва да бъде много по-висока, за да се осигури нормален международен пазар. Настоящата средна цена от 3 долара за метричен тон вероятно ще трябва да нарасне до 75-100 долара.
Дори и при по-силна референтна цена съществуват значителни практически пречки пред надежден и ефективен пазар на въглерод. Все още липсват общи международни принципи и стандарти за кредитите и пазарът няма прозрачност. Вземете например проект за залесяване. Инвеститорите ще се нуждаят от уверения, че дърветата всъщност се засаждат и не са обект на двойно преброяване.
Друг проблем е несигурността на въглеродните кредити. Бил Уинтърс, шефът на Standard Chartered казва, че те може да се окажат фалшифицирани точно като лихвените показатели. Независима агенция може да се опита да наложи стандарти, но проверката на предлагането на кредити и трансграничните покупки би било голямо начинание. Двайсет държави - начело с Индонезия, Бразилия и Демократична република Конго - представляват по-голямата част от потенциалното предлагане на кредити, докато голяма част от търсенето идва от Европа и САЩ. Измамите и прането на пари също биха били проблем.
Когато Великобритания напусне ЕС, тя ще трябва да се вземе решение за съобразяване със съществуващите европейски стандарти или да работи за формулиране на по-широка и по-гъвкава глобална алтернатива, която може да изгради критична маса. Може би Лондон и Европа биха могли да се опитат да съжителстват. Но засега глобалната система за кредити за въглерод е просто концепция, докато световните лидери решават дали искат да работят заедно.