Минодобивен проект, разглеждан като приоритет за бразилското правителство, ще превърне нацията в износител на уран, редуцирайки вноса на фосфорни торове, предава Bloomberg.
Най-голямата икономика в Латинска Америка, която в момента внася уран за своите атомни централи, както и за да задоволи нуждите си от изкуствени торове, ще стане по-независима в това отношение чрез проект на стойност 400 милиона долара, който трябва да бъде изграден в бедния североизток на страната. Това обяви консорциумът, сформиран за проучване на находището.
Държавната INB, която има монопол върху добива на уран в Бразилия, сформира консорциум с местната фирма за торове Galvani за изграждането на фосфатно-уранния проект Santa Quiteria. INB очаква да извлича около 2100 тона уран годишно от находището, докато се нуждае от приблизително 750 тона за снабдяване на своите ядрени енергийни централи. Като се добави номиналният капацитет на друго находище, управлявано от INB, Бразилия ще произвежда около 2400 тона концентрирана уранoва руда (U3O8) годишно, при положение, че Santa Quiteria достигне пълния си добивен капацитет през 2026 г.
„Това се равнява на 4% от световното производство на уран“, коментира Карлос Фрейре, президент на INB, в телефонно интервю. „Можем да бъдем играчи с интересна актуалност“, добави той.
Аварията в ядрената централа Fukushima Daiichi и високите разходи за поддръжка са основните причини броят и капацитетът на ядрените съоръжения да останат относително непроменени през последното десетилетие. Допълнителна роля играят и пазарите на уран, които са презапасени. И все пак цената на концентрираната уранова руда (U3O8) достигна четиригодишен връх през май след съкращения на доставките в Канада и Казахстан. Оттогава до сега цена малко се корига в отрицателна посока поради ниското търсене. В по-дългосрочен план индустрията черпи увереност от усилията си за постигане на амбициозни въглеродни цели, които могат да стимулират търсенето на ядрена енергия.
"По първоначалани планове уранът от Santa Quiteria ще захранва ядрените централи на INB, въпреки че компанията води дискусии с правителството за изнасяне на излишъка в чужбина", сподели Карлос Фрейре.
Santa Quiteria беше включена в правителствената програма за инвестиционно партньорство, известна като PPI, за проекти, считани за приоритетни. Включването на повече партньори, сред които потребителите на торове, ще финансира инвестицията, докато семейството, което контролира Galvani, ще получи мажоритарен дял.
Хранителни вещества за селскостопанските култури
Производството на фосфат по проекта се оценява на 750 хиляди тона годишно до 2026 г., което би било около 20% от вноса на бразилски фосфорни торове за изминалата година. Бразилската държава, която е най-големият износител на соя, кафе и захар, произвежда само 30% от потреблението си на фосфати.
„Това е огромен стратегически недостатък за страната“, коментира Рикардо Невес, президент на Galvani. Миналата година компанията се отказа от джойнт венчър с Yara International.
Бразиля внася по-голямата част от торовете, които са необходими за селското стопанство. Графика: Bloomberg
Проектът Santa Quiteria, който ще бъде изграден в щата Сеара, ще задоволи нарастващите нужди на селкостопанския бразилски регион Матопиба. Консорциумът се стреми да се възползва и от транспорта на торове между пристанищата и фермите.
„Това е регион, където производството на зърно и соя нараства бързо и ще продължи да нараства с превръщането на пасища в земеделски площи“, заяви Рикардо Невес.
Проектът също така предвижда производството на 270 000 тона дикалциев фосфат, който се използва като добавка във фуража за добитъка. Този обем представлява около 20% от настоящото потребление на страната, което се очаква да нарасне със 78% до 2026 г., сочат данни на Sindiracoes, група, представляваща хранителната индустрия за животни.
По-голямата част от добитъка в Бразилия, която е и най-големият износител на говеждо месо в света, се отглежда пасищно, но използването на фуражни площадки вследствие от проекта, се очаква да се увеличи през следващите години на фона на нарастващия натиск върху обезлесяването.
"Потреблението на дикалциев фосфат в Бразилия се очаква да нарасне с 3,5% до 4,5% годишно през следващите 15 години, докато търсенето на торове трябва да се увеличи с 3% до 4%", добави президентът на Galvani.
„Бразилия ще продължи да расте като селскостопанска суперсила и необходимостта от фосфати ще върви паралелно с това“, каза още той.