Член на ЕЦБ: Ултра-евтините заеми са ключови за следващите стимули

Според управителя на Естонската централна банка PEPP (Регламент и технически стандарти за пазарна реализация) сам по себе си не е най-добрият инструмент за предоставяне на допълнителна подкрепа

09:40 | 13 ноември 2020
Обновен: 10:13 | 13 ноември 2020
Автор: Радостина Ивчева
Мадис Мюлер. Снимка: David Paul Morris/Bloomberg
Мадис Мюлер. Снимка: David Paul Morris/Bloomberg

Европейската централна банка трябва да постави ултра-евтини заеми в основата на следващия си пакет от стимули, който се подготвя за декември, каза членът на Управителния съвет Мадис Мюлер, цитиран от Bloomberg.

В интервю от Талин управителят на Естонската централна банка подчерта необходимостта от подновяване на т. нар. TLTRO, вместо от допълнително изкупуване на облигации чрез Програмата за спешни пандемични покупки, като каза, че ситуацията не е като през март, когато ЕЦБ се бореше с пазарна дислокация.

„Може би PEPP ( Регламент и технически стандарти за пазарна реализация) сам по себе си не е най-добрият инструмент за предоставяне на допълнителна подкрепа и трябва поне да помислим за комбинация от различни мерки“, каза Мюлер.

„Най-добре е да намерим мерки, които по-пряко да се отнасят до условията за финансиране, по-специално за частния сектор. В този смисъл, говорейки за TLTRO, това би било възможен инструмент, който трябва да бъде на масата".

Управителят Кристин Лагард заяви в сряда, че ЕЦБ ще се съсредоточи както върху своите спешни покупки на облигации от 1,35 трилиона евро (1,6 трилиона долара), така и върху TLTRO - целенасочени операции за дългосрочни заеми - при следващата вълна от стимули за борба с последиците от коронавируса. Това беше най-силната индикация за вида инструменти, които нейната институция ще приеме, когато коригира политиката през декември.

ЕЦБ облекчи условията на своята програма за кредитиране от началото на кризата. Банките вече могат да получават тригодишни заеми с лихвен процент до минус 1% - което означава, че ЕЦБ им плаща да вземат заеми - стига да отпускат пари в заем на компании и домакинства.

Стимулът на

Стимулът на ЕЦБ е комбинация от програми за изкупуване на облигации и банкови заеми. Графика: Bloomberg

Финансовите институции са взели 174,5 милиарда евро заеми през септември и рекордните 1,3 трилиона евро през предходния кръг през юни. В момента са предвидени само още две операции, през декември и март.

От своя страна управителя на Централната банка на Франция Франсоа Вилерой дьо Гало заяви пред BFM Business TV, че ЕЦБ трябва да запази условията за финансиране „много благоприятни и много предвидими“.

Мюлер отказа да спекулира с потенциалния размер на предстоящия стимул, като заяви, че той ще зависи от новите икономически прогнози, включително първата прогноза за 2023 г.

„Рано е да се каже колко голям трябва да бъде пакетът. Ако няма напрежение на финансовите пазари, има по-малка нужда от значително по-нататъшно облекчаване на политиката“.

Досега ЕЦБ е похарчила около половината от сумата, предвидена за спешната програма за изкупуване на облигации, която в момента трябва да продължи до средата на следващата година.

Дебатът за стимулите се засилва, след като икономическите перспективи на еврозоната значително потъмняха през последните седмици. Рекордните случаи на коронавирус в региона принудиха правителствата да въведат някои ограничения, които означават, че по-силното от очакваното възстановяване през летните месеци може да се претопи в двойна рецесия.

Напредъкът в разработването на ваксина срещу вируса е много положителен, но е малко вероятно това да има някакво реално краткосрочно икономическо въздействие поради времето, което ще бъде необходимо, за да стане медикаментът широко достъпен, каза Мюлер. Поредният бърз отскок е малко вероятен и възстановяването вероятно ще бъде постепенно, добави той.

„Ако промените в прогнозите не са толкова значителни, все пак ще трябва да вземем предвид, че втората вълна вероятно е била по-силна от това, което очаквахме по време на предишните ни решения“, каза Мюлер.