Най-голямата промяна, пред която са изправени централните банки днес, може да се окаже самата пандемия. Както каза Джон Кенет Галбрайт, „врагът на конвенционалната мъдрост не са идеите, а маршът на събитията. Коронавирусът доведе до изключително необичайна рецесия и вероятно ще доведе до подобно нестабилно възстановяване“. А събитията, които виждаме днес, са от голямо значение. Това заяви управителят на Европейската централна банка Кристин Лагард при откриването на тазгодишния форум на ЕЦБ за централното банкиране, който се провежда в онлайн формат.
„Целта на тазгодишната конференция е да разгледа предизвикателствата, пред които е изправено централното банкиране в един променящ се свят. Ще обсъждаме много от дългосрочните тенденции, с които паричната политика трябва да се бори, включително променящи се модели на глобализация, изменение на климата и по-нисък естествен лихвен процент“, обясни Лагард.
Силно необичайна рецесия
Умишленото спиране на икономиката, предизвикано от пандемията COVID-19, доведе до изключително необичайна рецесия. „При редовна рецесия производството и строителството обикновено са по-силно засегнати от цикличния спад, докато услугите са по-устойчиви. Но по време на заключването през пролетта видяхме обратното“, поясни французойката.
Лагард сравни щетите, които кризата тази година е причинила на пазара на труда с финансовата криза, избухнала след фалита на Lehman Brothers.
„Този път въздействието е много по-голямо в по-устойчивите сектори като услугите, докато индустрията се справя много по-добре. След Lehman, производството допринесе с 2,8 процентни пункта за рецесията, а услугите допринесоха с 1,7 процентни пункта. Но тази година загубата беше 9,8 процентни пункта за услугите и много по-малко за производството - 3,2 процентни пункта“, каза тя.
Лагард подчерта, че с решения за паричната политика на ЕЦБ и приетите стимули са спасени милион работни места в еврозоната. Поради тази причина председателят на ЕЦБ отново настоя, че паричната политика трябва да бъде придружена от фискална политика, която може и трябва да се опита да помогне на най-засегнатите сектори.
По думите й обаче има три важни последици от това, че секторът на услугите е толкова сериозно засегнат.
Първо, изследванията установяват, че възстановяването от рецесия, предизвикана от отслабено потребление на услуги, е по-бавно, тъй като услугите създават по-малко търсене от потребителските стоки. Например хората едва ли ще вземат двойно повече почивки в чужбина през следващата година, за да компенсират липсата на чуждестранни пътувания през тази година.
Второ, тъй като услугите са по-трудоемки, рецесиите, в резултат на отслабването на този сектор, имат огромен ефект върху работните места. Пет милиона души в еврозоната загубиха работата си през първата половина на тази година. Почти половината от тях са работили в търговията на дребно и едро, хотелиерство и хранителни услуги и транспорт, въпреки че тези дейности представляват по-малко от една пета от БВП. За шестте месеца след Lehman най-силно засегнатият сектор - индустрията - загуби само 900 хил. работни места.
И трето, тези загуби на работни места нараняват неравномерно социално-икономическите групи. През първата половина на 2020 г. работната сила се сви с почти 7% за хората с ниски умения - които обикновено също имат по-ниски доходи. В същото време работната сила намаля с 5,4% за тези със средни умения и нарасна с 3,3% за тези с високи умения. Това е двойна загуба на нискоквалифицирани работни места спрямо тези, които видяхме през шестте месеца след Lehman.
В допълнение към социалното си въздействие загубите на работни места за хора с по-ниски доходи представляват особена заплаха за икономиката, тъй като около половината от тези в долната част на скалата на доходите се сблъскват с ликвидни ограничения и поради това консумират повече от доходите си.
Въпреки че много служители бързо се върнаха към редовната си работа, след като ограниченията бяха премахнати, голям брой хора, загубили работата си през пролетта, напуснаха работната сила и спряха да търсят работа, като 3,2 милиона работници бяха класифицирани като „обезкуражени“. Това е много различно от периода след Lehman, когато спадът на заетостта беше съчетан с нарастване на безработицата.
Ето защо се изисква изключителен политически отговор. И това, което определи този политически отговор, по-специално в Европа, е комбинацията от политики.
Научавайки уроците от последното десетилетие, има нов консенсус, че съставът на политиките има значение за преодоляване на кризата. Повече от всякога макроикономическите, надзорните и регулаторните органи са се сближили и са направили усилията си взаимно по-мощни.
„На първо място, ние отговорихме на уникалните характеристики на рецесията, като разработихме набор от инструменти, специално съобразени с естеството на шока, включително рекалибриране на нашите целеви операции за дългосрочно рефинансиране (TLTRO), разширяване на допустимото обезпечение и стартиране на нова програма за спешна покупка на ценни книжа в размер на 1,35 трилиона евро (PEPP). По-специално PEPP има двойната функция да стабилизира финансовите пазари и да допринася за облекчаване на цялостната парична политика, като по този начин спомага за компенсиране на въздействието на пандемията надолу върху прогнозирания път на инфлация“, коментира Лагард.
Французойката заяви, че в момента е от решаващо значение паричната политика да осигури благоприятни условия за финансиране на цялата икономика, както за частния, така и за публичния сектор.
„Всъщност това са моментите, когато фискалната политика има най-голямо въздействие, поне по две причини“, каза управителят на ЕЦБ.
Първо, фискалната политика може да реагира по-целенасочено на частите от икономиката, засегнати от здравните ограничения. Изследванията показват, че макар паричната политика да може да увеличи общата активност в тази среда, тя не може да подкрепи конкретните сектори, които биха довели до най-голямо благосъстояние. Фискалните политики, от друга страна, могат да реагират директно там, където е най-необходима помощ.
Второ, фискалната политика може да наруши динамиката на „парадокса на пестеливостта“ в частния сектор, когато е налице несигурност. Публичните разходи представляват около 50% от общите разходи в еврозоната и следователно могат да действат като средство за координация на останалите 50%. Нашето проучване на потребителите демонстрира това: хората, които считат правителствената подкрепа за по-адекватна, показват по-малко предпазливо поведение. И по този начин, като подкрепя икономическите перспективи за фирмите и домакинствата, фискалната политика може да помогне за съживяване на паричното предаване чрез частния сектор.
Лагард повтори по-ранните прогнози, че икономическото възстановяване от извънредната пандемия може да бъде неравномерно.
„Въпреки че последните новини за ваксината изглеждат обнадеждаващи, все още можем да се сблъскаме с повтарящи се цикли на ускоряване на разпространението на вируса и затягане на ограниченията, докато не се постигне широко разпространен имунитет. Така че възстановяването може да не е линейно, а по-скоро нестабилно и зависи от темпото на въвеждане на ваксината“, каза тя.
„Преди всичко трябва да гарантираме, че този изключителен спад ще остане точно такъв - изключителен - и няма да се превърне в по-конвенционална рецесия, която се храни от себе си. Дори тази втора вълна на вируса да се окаже по-малко интензивна от първата, тя представлява не по-малка опасност за икономиката“.
По-специално, ако обществеността вече не вижда пандемията като еднократно събитие, бихме могли да видим по-трайни промени в поведението, отколкото по време на първата вълна. Домакинствата могат да станат по-предпазливи за бъдещето и да увеличат спестяванията си. Фирмите, оцелели досега чрез увеличаване на заемите, биха могли да решат, че няма смисъл да продължават да поддържат дейността си по този начин.
Освен това рецесията може да проникне през икономиката в сектори, които не са пряко засегнати от пандемията - и потенциално да предизвика обратна връзка между реалната икономика и финансовия сектор. Банките могат да започнат да затягат кредитните стандарти с убеждението, че кредитоспособността на предприятията се влошава, което води до по-малко желание или способност на фирмите да заемат средства, забавяне на кредитния растеж и възприемане на риска на банките. Проучването на ЕЦБ за банково кредитиране вече сигнализира за възможно затягане през следващите месеци. Също така се виждат индикации, че малките и средните фирми очакват достъпа им до финансиране да се влоши.
„Следователно непрекъснатият, мощен и целенасочен политически отговор е от жизненоважно значение за защитата на икономиката, поне докато спешната ситуация в здравния сектор отмине“, каза Лагард
Тя прогнозира, че пандемията вероятно ще продължи да влияе върху икономическата активност и през 2021 г. Освен това слабостта на търсенето и икономическото отслабване тежат върху инфлацията, която се очаква да остане на отрицателна територия по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Необичайният характер на рецесията и нестабилността на възстановяването правят оценката на пътя на инфлацията по-трудна, отколкото в нормални времена. Промените в потребителските кошници, причинени от ограниченията от страна на предлагането, създават значителен шум в данните за инфлацията. А естеството на спиране и стартиране на възстановяването означава, че краткосрочният път на инфлацията е заобиколен от значителна несигурност.
„В изпълнение на нашия мандат ще продължим да предоставяме условията за финансиране, необходими за защита на икономиката от въздействието на пандемията. Това е предпоставката за стабилизиране на съвкупното търсене и осигуряване на връщането на инфлацията към нашата цел“, каза в заключение Лагард.