Турската лира поскъпва след промените по върховете на централната банка и финансовото министерство
Лирата поскъпва с 4% в понеделник след достигнатото поредно дъно в края на миналата седмица
Обновен: 13:29 | 9 ноември 2020
Турската лира, която се нареди сред най-слабо представящите се валути на развиващите се пазари през тази година, поскъпва спрямо щатския долар в понеделник след изненадващото решение на президента Реджеп Ердоган от уикенда да смени гуверньора на Турската централна банка и оставката на финансовия министър на страната Берат Албайрак, съобщава The Wall Street Journal.
След като в петък турската валута приключи сесията на ниво от 8,51 лири за долар, стойността й в понеделник се повишава с 4% до 8,18 лири за долар на фона на очакванията на инвеститорите, че новият гуверньор Нажди Агбал ще повиши лихвените проценти, за да забави инфлацията и да подкрепи лирата.
Колко турски лири струва един долар. Източник: Tullett Prebon
Агбал, който зае гуверньорския пост в събота на мястото на Мурат Уйсал, заяви в първото си изявление в понеделник, че основна цел на централната банка ще е управление на ценовата стабилност, като подчерта, че институцията може да предприеме мерки преди следващото си заседание на 19 ноември.
“Ако Агбал не увеличи лихвените проценти, ще се върнем там, където бяхме и няма да е имало смисъл от уволняването на гуверньора”, заяви Тимъти Аш от BlueBay Asset Management.
Междувременно съдбата на турския финансов министър Берат Албайрак, който е един от зетовете на Ердоган, остава неясна.
В рамките на изненадващо изявление, публикувано в Instagram профила му късно в неделя, 42-годишният министър заяви, че подава оставка заради здравословни причини. До момента обаче турските медии не са съобщили развитие по темата, а президентът също продължава да не я коментира.
Преди назначаването на Агбал лирата се обезцени с 30% спрямо долара от началото на годината, като се насочи към по-тежък спад спрямо този от валутната криза преди две години.
Едно от най-големите опасения на инвеститорите отдавна е по отношение на независимостта на централната банка, която запази непроменени основните си лихви през по-голямата част от годината въпреки ускоряването на инфлацията.