Икономиката на България ще се възстанови до предкризисните нива до края на 2022 г., сочи есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Според нея и износът, и потреблението ще имат положителен принос за експанзията през следващите две години.
ЕК очаква икономиката на България да се свие с 5,1% през 2020 г. след 3,7-процентов ръст през 2019 г. В лятната си прогноза Комисията очакваше спад от около 7% у нас за настоящата година. Институцията очаква българската икономика да отчете ръст от 2,6% през следващата година и да достигне предкризисното ниво от 3,7% през 2022 г.
След рязкото нарастване през първата половина на годината се очаква равнището на безработица да остане на ниво от 5,8% през 2020 г., посочват още от ЕК. Частичното възстановяване на заетостта се очаква през 2021 г., когато нивото на безработица трябва да се понижи до 5,6% и да намалее допълнително до 5% през 2022 г.
По отношение на инфлацията ЕК очаква тя да се забави до 1,2% през 2020 г. спрямо 2,5% през 2019 г. Комисията прогнозира ускоряване на инфлацията у нас до 1,4% през 2021 г. и 1,8% през 2022 г.
Европейската икономика, която понесе нов удар от завръщането на ограниченията срещу коронавируса, се насочва към бавно възстановяване през следващата година, което я оставя изложена на риск от фалити на компании и дългосрочна безработица, съобщава Bloomberg.
Според икономическата прогноза от есента на 2020 г. икономиката на еврозоната ще се свие със 7,8% през 2020 г., преди да отбележи ръст от 4,2% през 2021 г. и 3% през 2022 г. В сравнение с икономическата прогноза от лятото на 2020 г. прогнозите за растежа както за еврозоната, така и за Европейския съюз са малко по-високи за 2020 г. и по-ниски за 2021 г. Не се очаква производството в еврозоната и в ЕС да се възстанови до равнището отпреди пандемията през 2022 г.
“Възстановяването в Европа беше прекъснато от възраждането на Covid-19”, заяви Паоло Джентилони, еврокомисарят за икономиката. Той подчерта, че подкрепата към икономиките трябва да продължи.
Правителствата, които в рамките на месеци се съпротивляваха на новите блокади, бяха принудени да предприемат по-сериозни мерки през последните седмици и да въведат строги ограничения върху дейността на хотелиерския сектор, търговията на дребно и по отношение на пътуванията. Те насочват и повече подкрепа към бизнеса, но рискът ситуацията да се влоши все още е голям.
ЕК предупреди, че пандемията може да остави „по-дълбоки белези“ от прогнозираните, основно по отношение на фалитите на компании и пазара на труда.
Очакванията на ЕК за икономическо възстановяване през следващата година. Графика: Bloomberg
Според прогнозите безработицата в еврозоната ще се увеличи от 7,5% през 2019 г. на 8,3% през 2020 г. и 9,4% през 2021 г., преди да намалее до 8,9% през 2022 г. Очаква се безработицата в ЕС да се увеличи от 6,7% през 2019 г. на 7,7% през 2020 г. и 8,6% през 2021 г., преди да намалее до 8% през 2022 г.
Комисията също така предупреди, че страните членки трябва да следват “различни треактории на растеж” в зависимост от структурата на техните икономики. Очаква се икономиката на Испания да се свие с над 12% през тази година - най-големият удар за страна членка на валутния блок и над по-ранните очаквания. Прогнозираният икономически спад за страните от еврозоната е средно 7,8%.
ЕК очаква и двуцифрен спад на британската икономика. Нейните очаквания за пръв път включват сценарий, в който преговорите за търговско споразумение след Brexit приключват без резултат.
Загубата на работни места в еврозоната беше овладяна от правителствените мерки, включително програми за подкрепа на заетостта, но ЕК очаква безработицата да се повиши до 9,4%, след като помощта буде оттеглена.
Заради безпрецедентната фискална подкрепа правителственият дълг във валутния блок ще се повиши до над 100% от брутния вътрешен продукт и ще остане над този праг до 2022 г., сочат още очакванията на ЕК. Дългът на Гърция ще нарасне до 207% от БВП.
ЕК очаква икономиките на еврозоната да се свият през тази година и да се възстановят през следващата. Графика: Bloomberg
Според прогнозата инфлацията в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще бъде средно 0,3 % през 2020 г., преди да се ускори до 1,1% през 2021 г. и 1,3 % през 2022 г. благодарение на стабилизирането на цените на петрола. Що се отнася до ЕС, очаква се инфлацията през 2020 г. да бъде 0,7%, през 2021 г. — 1,3 %, а през 2022 г. — 1,5 %.
На фона на продължаващите предизвикателства пред икономиката, бизнеса и домакинствата Европейската централна банка подготвя нов кръг от стимули.
Междувременно дипломати и законодатели обсъждат в Брюксел детайлите по историческия възстановителен пакет на Европейския съюз за 750 милиарда евро.