В края на тунела от Covid-19 сякаш няма светлина. Отделенията за интензивно лечение в Европа отново се пълнят, тласкайки Франция и Германия към нов кръг от ограничения и блокади - макар и проектирани да бъдат по-меки от първия. Дори и в страни, засегнати силно от първата вълна, като Италия и Швеция, случаите отново нарастват, предполагайки, че колективният имунитет далеч не е постигнат. САЩ изглежда са се отказали от контрола върху пандемията, докато не бъде създадена ваксина, пише Bloomberg.
И все пак не бива да пренебрегваме по-добрите новини от Азия. Стратегиите, преследвани от Южна Корея, Виетнам, Китай и други, все още изглежда дават резултати. Докато общият брой на жертвите на Covid-19 е между 500-700 на милион души във Франция, Великобритания, Испания и САЩ, в Китай и Южна Корея е под 10 на милион, а Ухан, някога епицентър на Covid-19, отново посреща туристи.
Възприемането на азиатско предимство в тази пандемия често става жертва на есенциалистко мислене: че по някакъв начин Изтокът прави неща, които Западът никога не би могъл да направи, и че до голяма степен се дължи на дълбоки различия в ценностите, политиката и културата. Ако Китай е в състояние да задържи Covid-19, това трябва да се дължи на драконовската държавна политика и социалните връзки на конфуцианството. Ако Сингапур има 28 смъртни случая, заслугата е на наследството на Ли Куан Ю и авторитарния прагматизъм.
А ако ключът към избягването на повече блокади е намирането на начин да се „живее с вируса” - чрез широко тестване, проследяване на контактни и изолиране на положителни случаи за забавяне на предаването на заразата - западните страни са допуснали структурни, а не културни грешки.
Обширното тестване беше въведено в Европа след първата вълна, но твърде бавно и твърде късно, за да се избегнат закъснения и затруднения. Проследяват се твърде малко контактни лица. Положителните случаи не приемат изолацията сериозно поради липса на правоприлагане и неравномерна финансова подкрепа. Това не са въпроси на философията, а на прилагането на политиката. Ангела Меркел, канцлерът на Германия, призна това в четвъртък, когато каза, че лидерите на Европейския съюз трябваше да действат по-рано. Дори известните като организирани германци не успяха да спрат втората вълна.
В Азия системите за обществено здравеопазване се оказаха по-стабилни. Южна Корея тества рано и често, използвайки центрове, разположени на удобно място за обществеността. В Ухан властите тестваха 11 милиона души за 2 седмици. Делът на положителните тестове в Южна Корея и Виетнам е под 1%; във Франция и Испания е нараснал до 10%.
Макар че стратегиите за проследяване на контактните до „трета линия“ във Виетнам - или гривните за позволен периметър на движение в Хонконг - биха изплашили обикновения лондончанин, европейците не успяха да приложат собствените си алтернативи правилно. Между юли и август, например, броят на контактните, проследени след положителен случай във Франция, е спаднал до 2,4 от 4,5. Ако тестовете и проследяването отслабват по този начин, не е чудно, че не можем да контролираме разпространението на вируса.
Що се отнася до поставянето под карантина на положителни случаи, заслужава да се обмисли решението на Китай и Южна Корея да наблюдават или да затворят и пациенти с по-леки случаи в центрове за специални грижи. Задържането на хората у дома не изглежда толкова по-либерално, особено когато те се изкушават да излязат навън от необходимостта да си изкарват прехраната си. Освен това е далеч по-малко ефективен, като едно проучване оценява, че изолацията в институциите може да предотврати почти три пъти повече случаи от домашната изолация по време на епидемия.
Разликите между Азия и Европа обаче имат по-дълга история. През последните 20 години Азия беше засегната от няколко епидемии, като ТОРС през 2003 г. и MERS през 2015 г., което принуди страните да се адаптират и подобрят своите институции. Това също стимулира страните да инвестират в общественото здраве: Между 2000 и 2016 г. разходите за здраве на глава от населението на Виетнам се увеличават средно с 9% годишно. За разлика от това европейските държави затварят болници и легла, като финансовите проблеми се разглеждат с приоритет пред здравните.
Докато европейците започват своята зимна блокада, те трябва да помнят, че подобренията са постижими. И добрата новина е, че страните си сътрудничат повече на равнище ЕС, по отношение на усилия като пускане на по-бързи антигенни тестове и споделяне на ресурси. Ако Азия успя да се поучи от минали пандемии, Западът също би могъл да го направи.