Призраците от 2018 г. отново преследват турската лира и тя пропадна до ново дъно

Турската лира се насочва към най-слабия си месец от август 2018 г. насам, подхранвайки спекулациите, че централната банка отново ще се насочи към увеличаване на лихвените проценти, за да ограничи спадовете в стойността на валутата, пише Bloomberg.

Лирата премина за първи път нивото от 8,3 лири за долар около обяд българско време на фона на опасения от инфлационен натиск, изчерпване на валутните резерви и геополитическо напрежение.

От началото на октомври валутата е изгубила около 7% от стойността си спрямо долара - спад, който напомня на този от преди две години, когато централната банка увеличи разходите по заемите с 625 базисни пункта.

Подобно на ситуацията от 2018 г., причината за отслабването на лирата сега са нарастващите геополитически рискове и опасенята, че монетарната политика остава твърде хлабава, за да закрепи валутата. Инвеститорите смятат, че ако загубите не бъдат овладени, може да се наложи централната банка да предприеме мерки преди следващата си среща на 19 ноември.

Турската лира отслабва до рекордно ниско ниво спрямо долара всеки ден през тази седмица. Графика: Bloomberg 

Това няма да е първият път. Централната банка на Турция увеличи основните си лихвени проценти с 300 базисни пунка в рамките на извънредно заседание през май 2018 г., за да ограничи загубите на лирата. Институцията предприе подобен ход и през януари 2014 г., когато увеличи повече от два пъти лихвите си в рамките на непредвидена среща.

“Няма причина лирата да не достигне ниво от 9 лири за долар в идните седмици”, заяви Тата Госе, старши икономист в Commerzbank, като добави, че голямо лихвено увеличение може да е единственият отговор, който да преустанови спадовете.

Валутата отслабна с 1,6% до 8,32 лири за долар в сряда, разширявайки най-големия спад на развиващите се пазари този месец.

Загубите последваха заседанието на централната банка на страната от миналата седмица, в рамките на което тя повиши горната граница на лихвения си коридор, но неочаквано остави основните лихвени проценти непроменени.

Ходът отбеляза обрат, който изтри надеждите, че централната банка е решена да затегне политиката си и да забави инфлацията. През септември централната банка започна да обръща цикъла на облекчаване чрез неочаквано повишаване на лихвените проценти с 200 базисни пункта до 10,25%.

На ръба

Дипломатическите спорове около енергийните проучвания на Турция в Средиземно море и задълбочаващата се пропаст между Анкара и западните ѝ партньори и решението от миналата седмица беше тежък удар за пазара. Влошавайки допълнително перспективите, централната банка повиши очакванията си за инфлацията в края на годината по-рано тази седмица до 12,1% спрямо по-ранната прогноза за ниво на показателя от 8,9%.

Имайки се предвид трусовете, централната банка изглежда остави отворена възможността за действия.

“В предстоящия период можем да предприемем всички необходими стъпки, включително по отношение на лихвените проценти”, заяви гуверньорът Мурат Уйсал в сряда, отбелязвайки, че лирата е “изключително обезценена”.

Въпреки че Уйсал отбеляза, че обменният курс не е сред целите на централната банка, той предупреди, че слабата лира крие рискове за ценовата стабилност и отбеляза, че централните банкери ще запазат строгата си монетарна политика, докато инфлацията се подобри.

Още по темата

Турската лира се насочва към най-слабия си месец за тази година

Краят на поевтиняването на турската лира не може да се прогнозира

Турската лира се връща към болката си от 1999 г., инвеститорите са разочаровани

Лихвите не са панацея

Увеличението на лихвите не е гаранция, че валутата ще се възстанови.

Въпреки че лирата поскъпна спрямо долара след изненадващото увеличение на основните лихвени проценти през септември 2018 г., тя все пак приключи годината с почти 30-годишен спад спрямо зелените пари - втората най-голяма загуба на развиващите се пазари. След извънредното увеличение на лихвите през 2014 г. лирата приключи годината с 8-процентен спад спрямо долара.

В основата на проблема е, че инвеститорите остават несиурни относно влиянието на президента Реджеп Ердоган върху монетарната политика. Той залага на растежа и създаването на работни места и поддържа нестандартната гледна точка, че по-ниските лихвени проценти водят до по-ниска инфлация.