От кабинета си на третия етаж в източен Багдад иракският петролен министър Ихсан Абдул Джабар може да види шумните протестиращи отдолу, докато маршируват към площад Тахрир, символичното сърце на последния граждански бунт в Ирак.
В неделя хиляди иракчани отново се събраха с национални знамена на площада, през река Тигър до силно укрепената Зелена зона, където е разположено с посолството на САЩ. Списъкът им с оплаквания беше дълъг: корумпирани политици, ежедневно спиране на тока, порутени болници, рушащи се пътища и липса на работа. „Искаме си страната обратно!“ - скандираха те, цитирани Bloomberg.
Ирак може да е третият по големина износител на петрол в света, но икономиката му изпитва сериозни трудности, след като пандемията на коронавируса намали глобалното търсене на енергия и доведе до срив на цените на суровината. Финансите на държавата са много оскъдни и това засилва опасенията, че сътресенията от миналата година, които свалиха правителството и доведоха до смъртта на стотици протестиращи, могат да се повторят.
Това създаде дилема за 46-годишния Абдул Джабар, раздвоен между исканията на разгневеното население и обещанията, дадени на съюзниците в ОПЕК. Картелът на производителите на петрол се опитва да укрепи крехкия пазар, като ограничи предлагането. За Ирак ограничаването на доставките носи огромни икономически и политически разходи. Но разбиването на съюза също е рисковано, тъй като може да доведе до по-ниски цени за всички.
В рамките на сделка, постигната през април между Ирак и други членове на ОПЕК+ Багдад трябваше да ограничи ежедневното си производство с около 1 милион барела - на стойност около 40 милиона долара - до 3,6 милиона барела на ден.
Идеята беше, че намаляването на доставките ще повиши цените на суровината достатъчно, за да компенсира загубения износ. Макар цените да са се удвоили от сключването на споразумението, те все още намаляват с почти 40% от началото на годината. На този фон месечните приходи на иракското правителството, възлизащи на 3 милиарда долара, са по-малко от половината от миналогодишните.
Ирак вече няколко пъти наруши квотата си за добив, но след това властите се ангажираха да компенсират свръхпроизводството.
„За ОПЕК+ ще стане все по-трудно да поддържа дисциплина, тъй като страните, особено Ирак, стават все по-отчаяни“, каза Тарек Фадлала, главен изпълнителен директор на близкоизточната единица на Nomura Asset Management.
Всички държави в ОПЕК+ са ужилени от петролната катастрофа. Руската рубла е загубила почти една пета от стойността си, Саудитска Арабия е утроила данъка върху добавената стойност, за да компенсира свиващите се петролни приходи, а над 60 души са загинали този месец по време на протести в Нигерия.
Но Ирак, където петролът представлява почти всички държавни приходи, е в най-лошото положение. Брутният му вътрешен продукт ще се свие с 12% през тази година, повече от този, на който и да е друг член на ОПЕК, ако спазва производствената си квота, показват прогнозите на Международния валутен фонд.
Брутният вътрешен продукт на Ирак ще се свие повече от този, на който и да е друг член на ОПЕК. Графика:Bloomberg
Последната криза води до разделение между депутатите и министър-председателя Мустафа Ал Кадхими, който дойде на власт едва през май. Администрацията му казва, че няма да може да плати на приблизително 7 милиона държавни служители и пенсионери в Ирак през следващия месец, освен ако парламентът не одобри закон, позволяващ на правителството да заеме допълнителен заем от 35 милиарда долара.
„Заемът може да доведе до срив на нашата икономическа система “, каза Мохамад Сахеб ал-Дараджи, член на финансовата комисия на парламента.
От друга страна, блокадата за спиране на разпространението на коронавируса удари тежко бизнеса в цялата страна. Ирак, който регистрира повече заразени и смъртни случаи, отколкото където и да е в Близкия изток, освен Иран. Безработицата там е нараснала до 14%.
Последните протести са тест за Кадхими, който се опита да се представи като защитник на исканията на демонстрантите. Масовите демонстрации преди година принудиха предшественика му Адил Абд Ал-Махди да подаде оставка.
Натискане за помощ
Като един от петимата първоначални членове на ОПЕК, основана в Багдад през 1960 г., Ирак едва ли ще напусне организацията. Ако го направи, ще рискува отмъщение от Саудитска Арабия, която ще увеличи производството и ще направи цените на петрола още по-ниски.
Вместо това иракските власти могат да притискат саудитците за финансова помощ, ако цените на суровината останат под 45 долара за барел през първата половина на 2021 г., съобщава запознат.
Икономическите трудности на страната и десетките милиарди долари, които тя похарчи във войната, за да победи Ислямска държава между 2014 и 2017 г., оправдават надвишаване на квотата, смята Джабар Ал-Луайби, който беше министър на петрола между 2016 и 2018 г.
ОПЕК+ планира да облекчи някои съкращения на производството през януари. Но цените на петрола са под нов натиск от втората вълна на коронавируса и нарастващо производство в Либия и плановете на групата могат да се забавят.
Това би било последното нещо, от което Ирак се нуждае, тъй като гневът се натрупва сред служителите от публичния сектор, които все повече се страхуват, че никога няма да получат заплатите си.