Източна Европа води борба на живот и смърт срещу коронавируса, който смяташе за победен

Лидерите на седем източноевропейски държави, включително и България, които се събраха в Блед, Словения в края на август, бяха толкова сигурни, че са преборили коронавируса, че организираха панел наречен „Европа след Brexit и Covid-19”, пише Bloomberg.

По-малко от два месеца по-късно обаче тази увереност е разрушена. Въпреки че се справиха с първоначалната вълна на вируса с някои от най-бързите и строги мерки в Европа, страните от Балтийско до Черно море в момента отбелязват голям ръст в броя на заразените заразени. По-ранното им предимство вече е в миналото, като в момента правителствата се борят със същите проблеми като западните си колеги, често и с по-големи.

Повишаващият се брой жертви и инфектирани, подкопава доверието и показва традициите на комунистическата епока за заобикаляне на правилата и изостряне на кризата. Появяват се полеви болници, тъй като нарастващият брой заразени затруднява здравната система, а мерките, които тази пролет предприеха много от държавите се завръщат.

„Следващите месеци, тримесечия - надявам се, че няма да бъдат години - ще бъдат най-трудните, с които се е сблъсквала Полша от десетилетия насам“, каза полският премиер Матеуш Моравецки пред парламента миналата седмица.

Моравецки беше на сцената на Блед заедно с лидери от Чехия, Унгария, България, Хърватия, Сърбия и Словения. От тогава случаите на коронавирус в Полша са се утроили, а в понеделник вече надхвърлиха четвърт милион. Смъртните случаи там са се удвоили до 4438, показват данни на Световната здравна организация.

Още по темата

Коронавирусът у нас: 2569 са новите случаи при направени 11226 теста

Бойко Борисов е с положителен тест за коронавирус*

Коронавирусът продължава да доминира световните икономики, но не и китайската

Чехия в момента е най-засегнатата страна от Европейския съюз, повеждайки негативната класация по новозаразени и смъртни случаи на глава от населението, следвана от Унгария.

В началото на пандемията, когато на 9 март Словакия съобщи за пет случая на Covid-19, столицата й Братислава затвори началните училища. По същото време в рамките на една седмица чехите затвориха училища и забраниха публични събирания, Унгария обяви извънредно положение, а Сърбия отложи изборите. Всичко това се случи преди Франция да затвори училищата си, въпреки че беше регистрирала над 3000 заразени и 79 смъртни случая.

Правителствата на страните в Източна Европа затваряха граници, магазини и фабрики, като налагаха ограничения и социална дистанция. Вирусът, който бушуваше в Италия, САЩ и Обединеното кралство, предизвика съчувствие в медиите в източноевропейските държави, но и похвали за собствените им мерки и ограничения.

Тази решителност се стопи през лятото, когато милиони отидоха на почивка в чужбина, щом границите бяха отворени отново. Тези, които останаха вкъщи, изпълниха градинките, планински хижи и национални паркове.

Надявайки се да се възстановят след блокирането на икономиките и да спасят ключови индустрии като туризма, политиците в Източна Европа призоваха хората да харчат.

След като използваха държавни средства за подпомагане на бизнеса, чешкият премиер Андрей Бабиш, унгарския Виктор Орбан и други лидери се зарекоха, че дори да има втора вълна, те ще избягват налагането на стриктни ограничения.

Италия и Испания също обещаха, че няма да въвежда повторно ограниченията при втора вълна. Но гледайки влошаващата се ситуация в източноевропейските страни, те също се примириха с мисълта, че са обявили победата над вируса твърде рано.

Към средата на септември броят на новорегистрираните случаи на дневна база в Чехия надхвърли този в Германия - страна с почти осем пъти повече жители. Подобна е ситуацията и в Полша, където президентът Анджей Дуда спечели втори мандат, след като правителството трябваше да отложи изборите. Сега той е под карантина след положителен тест за коронавирус.

Българският премиер Бойко Борисов - друг участник в Блед - също се възстановява от Covid-19, който е напът да убие толкова хора в страната през септември и октомври, колкото общо през първите шест месеца от пандемията.

Правителствата обаче не са склонни да върнат мерките от началото на пандемията или да се възползват от това, на което пандемията е научила света през последните седем месеца.

Разнопосочните им послания, заедно с честото нарушаване на наложените ограничения от страна на лидерите, породиха обществено съмнение относно ефективността на мерките. Това е особено опасно в регион, където хората са прекарали десетилетия, заобикаляйки официалните постановления при комунистическите правителства, коментира Ян Хартл, председател на изследователския институт в Прага STEM.

По думите му хората в бившите комунистически страни възприемат властите по различен начин от гражданите в Западна Европа.

„Те се бунтуват срещу строгите заповеди на правителството, тъй като интуитивно ги смятат за глупави.Това е наследство на тоталитаризма", обяснява Хартл

Към момента румънският премиер Людовик Орбан се противопостави на нови мерки преди местните избори на 27 септември и официалното гласуване, планирано за 6 декември. Полша, Чехия и Словения затвориха училища и някои несъществени биснеси и обещаха по-строги мерки при необходимост .

Все още обаче е необходимо време на посланията да се утвърдят и разберат. През уикенда, докато чешките войници изграждаха полева болница с 500 легла в близост до търговски център в предградието Летнани, тълпи от посетители се трупаха на фермерски пазар в центъра на града.

Бабиш, който наложи полицейски час от 21:00 до 05:00 часа, нарече ситуацията „безумна“.

„Призовавах, умолявах, неколкократно ви молих да следвате мерките и да приемате сериозно пандемията“, каза той. По думите му тъй като никое правителство не може да го направи самостоятелно, ако няма успех в намаляване на нарастващия брой новозаразение, здравна система просто ще рухне.