Турската лира се насочва към най-дългата си негативна серия от седмични спадове от 1999 г. насам, изоставяйки от по-ранното си възстановяване, след като централната банка изплаши инвеститорите, въздържайки се от повишаване на лихвените проценти, точно когато икономическите и геополитическите рискове нарастват, съобщава Bloomberg.
В деветата поред седмица на спадове валутата е близо до психологическата граница от 8 лири за долар, подчертавайки загрижеността на пазарите, че паричната политика на страната остава твърде хлабава за нейните икономически и кредитни условия.
Неочакваното повишение на лихвените проценти през септември насърчи очакванията, че централната банка е променила позицията си по отношение на паричната политика. Вместо това обаче централните банкери изненадаха пазарите, като задържаха лихвите без промяна на последното си заседание в четвъртък.
Лирата е напът към най-дългата си негативна серия от седмични спадове от две десетилетия насам. Графика: Bloomberg
Докато банката продължава да затяга политиката си чрез разширяване на друг лихвен коридор, трейдърите прецениха, че това е недостатъчно за защита на лирата.
„Годините на грешки на паричната политика сега завършват със загуба на резерви и натиск върху валутата. Вчерашното решение също подчерта, че властите не са склонни да забавят растежа на кредитите, което е от съществено значение за възстановяване на баланса", коментира Виктор Сабо от Aberdeen Asset Management в Лондон.
Настоящата поредица от обезценки връща спомените от 1999 г., която беше бурна година за Турция. Правителството беше разпуснато, бяха свикани предсрочни избори и две опустошителни земетресения убиха хиляди. Проблемите в крайна сметка доведоха до икономическата криза от 2001 г.
Ниските реални лихви и намаляващият интерес на чуждестранните инвеститори към турските активи натрупват натиск върху лирата, тъй като страната е изправена пред риска от санкции от страна на САЩ, спорове в Източното Средиземноморие и Кавказ и икономическа болка от пандемията. Турция вече изразходва валутните резерви по-бързо от всяка друга голяма развиваща се икономика в опит да подкрепи валутата. Чуждестранните инвеститори са продали турски активи на стойност 13,3 млрд. долара - най-много от поне 2005 г. насам.
Турската лира отчита загуби всяка година от 2012 г. насам, притисната от зависимостта на кредитната икономика, зависима от вноса и финансирането в долари, както и от паричната политика, която обикновено се критикува от инвеститорите като твърде разхлабена.