Държавните заеми в еврозоната нараснаха тази пролет до най-високите си нива от създаването на валутния съюз, тъй като страните похарчиха стотици милиарди евро, за да омекотят въздействието на пандемията от коронавирус върху икономиките и населението, предава The Wall Street Journal.
Комбинираният бюджетен дефицит на правителствата от еврозоната нарасна до 11,6% от брутния вътрешен продукт, повече от четири пъти нивото си от 2,5%, регистрирано през първото тримесечие, и много над дефицита от 7%, регистриран през първото тримесечие на 2010 г., който беше най-големият наблюдаван след световната финансова криза.
Статистическата агенция на Европейския съюз Евростат заяви в четвъртък, че държавният дълг възлиза на 95,1% от БВП.
Статистиката следва изчисленията на Министерството на финансите в САЩ от миналата седмица, които показват, че дефицитът на бюджета на САЩ се е утроил до рекордните 3,1 трилиона долара през фискалната година, приключила на 30 септември, или 16,1% от БВП.
Въпреки безпрецедентното нарастване на дълга до нива, невиждани от Втората световна война, правителствата от двете страни на Атлантическия океан изглежда ще продължат да увеличават дълговете си през следващата година, отбелязвайки рязка промяна в политиката си след финансовата криза, когато правителствата се втурнаха да намалят разходите си.
Международният валутен фонд, който по онова време подкрепи тази инициатива за строги икономии, призова европейските правителства в сряда да продължат да харчат свободно в подкрепа на бизнеса и домакинствата и да се тревожат за нарастващите дългове по-късно.
„Политиците трябва да направят всичко необходимо“, каза Алфред Камер, директор на европейския отдел на МВФ.
„Не бива да повтаряме грешката на световната финансова криза“.
МВФ очаква бюджетния дефицит в еврозоната да се увеличи до 10,1% от БВП през 2020 г. от 0,6% през миналата година. Това е много по-малък дефицит от 18,7%, които Фондът прогнозира за САЩ.
Като група държави, които си сътрудничат по икономическа политика, ЕС има правила, предназначени да ограничат бюджетния дефицит, въпреки че те често биват пренебрегвани. Сега блокът отмени тези правила, като даде на правителствата по-голяма свобода да продължат да заемат големи суми през следващата година, като същевременно остава неясно какво се случва след това.
„Спирането на фискалните правила на блока ще позволи на правителствата да продължат да провеждат експанзивна политика през следващата година, въпреки че политиката може значително да бъде затегната през 2022 г., ако правилата бъдат въведени отново“, каза Роузи Колторп, икономист от Oxford Economics.
Германия, която отдавна настоява за политики за намаляване на европейския държавен дълг, заяви, че бъдещият просперитет на еврозоната зависи от придържането към правилата на бюджета, въпреки че не каза кога трябва те да бъдат активирани отново.
От Евростат заявиха, че гръцкият държавен дълг е нараснал до 187,4% от БВП, докато дългът на Италия се е увеличил до 149,4% от БВП. В Германия съотношението на държавният дълг към БВП възлиза на 67,4% от БВП.
Големите разлики в обема на дълга на различните държави от еврозоната, е било проблем за икономиката на блока в миналото, тъй като тези правителства, които трябва да харчат най-много по време на спад имат най-малка възможност да го правят. ЕС отговори, като създаде фонд от 750 милиарда евро (890 милиарда долара), който ще даде на правителствата достъп до грантове и заеми с ниски лихви.
Въпреки че беше съгласуван по принцип през юли, фондът все още не е получил окончателно одобрение, като някои правителства се противопоставят на разпоредби, които свързват достъпа до средства със спазването на стандартите на ЕС за независимост на съдебната власт, свободната преса и други управленски практики.
Инвеститорите в облигации обаче очакват фондът да започне да предоставя средства в началото на следващата година.