Саад Харири се завърна на постта министър-председател, една година след като беше принуден да се оттегли от националните протести, които разтресоха страната. Харири обеща да изпълни предложения от Франция план за спасяване на икономиката, но не успя да си осигури подкрепата на ключови политически фракции, предава Bloomberg
Харири получи 65 парламентарни гласа в негова подкрепа от общо 118, което е достатъчно мнозинство, за да му се предостави мандат да сформира четвъртото си правителство. Опозицията на Ливан не успя да предложи силна алтернатива за извеждане на страната от най-дълбоката икономическа и политическа криза след гражданската война 1975-90 г..
Но неуспехът на Харари да спечели подкрепата на двете основни християнски партии в парламента, ще попречи на реализацията на плана му. Завръщането му има потенциала да се првърне отновно в обект на обществено недоволство сред хиляди ливанци, които преди година изпълниха улиците и настояваха политическия елит да бъде заменен.
„Днес се връщаме обратно там, където започнахме, и затова питаме: Къде е промяната?“ коментира милиардерът бизнесмен Фауд Макзуми, един от депутатите, въздържал се при гласуването.
50-годишният син на убития бивш премиер Рафик Харири подаде оставка след седмици на обществено недоволство през октомври 2019 г.. Харири оглавявапе така нареченото правителството на едниството, което представляваше повечето партии във властта, но поради политическата парализа в страната Саад се оказа неспособен да предприеме необходимите болезнени мерки за предотвратяване на години на финансов колапс.
Харири беше наследен от Хасан Диаб, академик, подкрепен от Хизбула и нейните съюзници. Диаб предприе ключовата стъпка напред по неизпълнението на международния дълг на страната в размер на 30 млрд. долара, но не успя да постигне политическия консенсус, необходим за спасяване от Международния валутен фонд и възстановяване на доверието сред инвеститорите.
Банковата и дълговата криза, която предизвика трицифрена инфлация, унищожи гражданските спестявания и потопи средната класа в бедност. Финансовата пропост беше увеличена от опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут през август тази година. Диаб подаде оставка след експлозията, при която загинаха над 200 души и бяха нанесени материални щети за около 4,6 милиарда долара.
Планът за реформи, предложен от френския президент Еманюел Макрон след жестокия инцидент на пристанището, приканва новото ливанско правителство да извърши фискални реформи, да подпише сделката с МВФ, да приеме закони за борба с корупцията и да извърши одит на централната банка.
Френският президент заплаши със санкции ливанските политици, ако те не успеят да сформират ново правителство. Преди време подобни наказателни мерки бяха наложени от САЩ. Администрацията на Тръмп санкционира двама бивши министри от правителството на Ливан миналия месец за предоставяне на материална подкрепа на Хизбула и участие в корупционни сделки - първият подобен ход срещу лица на високо ниво в страната.
Ливанските депутати, подкрепили номинацията на Харири, заявиха, че той е единственият човек, способен да осъществи френската инициатива и да отключи милиарди долари международна помощ, но стабилизирането на Ливан остава трудна задача.
Съгласно религиозната система за споделяне на властта в Ливан, министър-председателят трябва да бъде мюсюлманин-сунит, президентът - маронитски християнин, а председателят на парламента - шиит, сложна уредба, при която произволен брой политически фракции могат да възпрепятстват
Председателят на парламента Набих Бери, един от най-влиятелните политици в страната и близък съюзник на Хизбула, е поддръжник на Харири, откакто той подаде оставка, тъй като новият премиер предлага по-широка база за подкрепа на сунитите.
Две основни християнски партии отказаха да подкрепят Харири, включително основаното от президента Мишел Аун "Свободното патриотично движение". Настоящият му лидер Гебран Басил заяви, че не желае да бъдат повторени провалите на миналите правителства, оглавявани от Харири. Хизбула се въздържа да подкрепи публично Харири от уважение към съюза му със Свободното патриотично движение, но мълчаливо застана зад завръщането му и обеща да не подкопава усилията му за формиране на правителство.
Въпреки че всички политически фракции заявиха, че икономическата криза трябва да бъде приоритет, те не успяха да постигнат съгласие по плана за действие и икономическите условия продължават да се влошават.
МВФ прогнозира, че икономиката на Ливан ще се свие с до 25% тази година, което ще доведе до широко разпространена безработица и нарастваща бедност.
Финансовата криза в продължава да се задълбочава, което от своя страна прераства в драстично обезценяване на ливанския паунд. Централната банка започна да преразпределяне на своите резерви, които са оценени на 19 милиарда долара, субсидирайки вноса на горива, пшеница и лекарства, както и на основни хранителни продукти. От банката продават долари по официален валутен курс, но предупреждават, че не способни да го правят вечно. Краят на субсидиите най-вероятно ще доведе до по-високи цени на храните и по-нататъшни социални сътресения.