Технологичната конфронтация между САЩ и Китай се задълбочава

Конфронтацията между САЩ и Китай продължава и способността да се изработват чипове за всичко, от изкуствен интелект и центрове за данни до автономни автомобили и смартфони, се превърна в проблем на националната сигурност, вкарвайки правителствата в бизнес решения относно това къде да се произвеждат чипове и на кого да се продават. Това напрежение може да доведе до пресилване на събитията, тъй като лидерите на комунистическата партия определят петгодишен план, който включва развитие на вътрешната китайска технологична индустрия, особено нейните възможности за самостоятелно производство на чипове, пише Bloomberg.

Полупроводниците, направени от силициеви пластини, монтирани с милиарди микроскопични транзистори, са основният компонент на съвременния дигитален живот и градивните елементи на иновациите за бъдещето. Те са може би една от най-важните индустрии в света, с продажби от 412 милиарда долара през миналата година. В същото време електронната индустрия, на стойност около 5,2 трилиона долара в световен мащаб, също е зависима от чиповете.

„Намираме се в нов свят, където правителствата са по-загрижени за сигурността на дигиталната си инфраструктура и устойчивостта на своите вериги за доставки“, каза Джими Гудрич, вицепрезидент на базираната във Вашингтон Асоциация на полупроводниковата индустрия.

„Технонационалистическите тенденции, набиращи популярност в множество столици по света, са предизвикателство за полупроводниковата индустрия.“

Това се потвърждава и от факта, че САЩ под президентството на Доналд Тръмп се опитват да използват възможностите, които индустрията им дава, за да осуетят плановете на Китай да стане световен лидер в производството на чипове.

Вашингтон казва, че Пекин може да постигне тази цел само чрез държавна намеса, като същевременно улесни достъпа на комунистическата партия до високотехнологични инструменти за наблюдение и репресии. Китай отхвърля тези твърдения, обвинявайки САЩ в лицемерие и действия по политическа мотивация.

Още по темата

САЩ и Китай си размениха остри думи по време на Общото събрание на ООН

Инвестициите между САЩ и Китай се сриват до най-ниското си ниво от девет години

Технологичният спор между САЩ и Китай може да промени световната икономика за десетилетия

Противоборството между САЩ и Китай ще определя международните отношения за дълъг период

И за двете страни Тайван, който отговаря за около 70% от чиповете, произведени по поръчка, е новия фронт.

Пекин е все по-враждебно настроен към Тайван, демократично управляван остров, който Китай счита за своя провинция. Статутът на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. ( TSMC) като най-големия производител на чипове по договори в света и доставчик на Apple, увеличава  противопоставянето със САЩ.

TSMC се превърна в „трева, която всички геополитически играчи искат да си осигурят“, заяви основателят Морис Чанг през ноември. TSMC е учебен център, построен от холандската компания ASML Holding на цена от около 16 милиона долара, малка промяна за индустрия, свикнала да харчи 10 милиарда или повече долара за едно напреднало производствено предприятие.

Само на няколко километра от новия учебен център TSMC изгражда „фабрики“, в които ще произвежда най-модерните чипове в света - които вече не са достъпни за китайските Huawei Technologies поради контрола на износа в САЩ. По-рано Huawei беше вторият по големина клиент на TSMC, като представляваше 14% от продажбите.

Белият дом също наложи ограничения за износ на най-големия китайски производител на чипове Semiconductor Manufacturing International Corp. Вашингтон също се обръща към ключови играчи в страната и в чужбина с молба да преразгледат отношенията си с Китай.

Намеренията на Китай са толкова тревожни за Америка, тъй като чиповете могат да бъдат изделия с двойна употреба с военни приложения, заяви източник.

След десетилетия, в които индустрията беше насърчавана да стане глобална, Тръмп се опитва да я върне у дома. Законът CHIPS for America, представен на Конгреса през юни, има за цел да създаде стимули за подпомагане на производството и изследванията на полупроводници в САЩ.

Един изпълнителен директор на китайска компания, пожелал анонимност, заяви, че три от нейните сделки са прекратени поради опасения, изразени от Комисията по чуждестранни инвестиции в САЩ или CFIUS, която следи за последици за националната сигурност от споразуменията.

Китай "твърдо се противопоставя на неоправданото потискане" на своите компании от САЩ "под предлога за националната сигурност" и ще продължи да ги защитава, заяви говорителят на външното министерство Уанг Уенбин пред журналисти в края на септември.

Китай е най-големият пазар на полупроводници в света, който представлява над 50% от всички продадени чипове. Това голямо търсене означава, че много мащабни сделки се нуждаят от подписа на Пекин: Qualcomm се отказа от сделка за NXP Semiconductors през 2018 г., след като не успя да получи одобрение от Китай.

Китайският петгодишен план за производството на чипове ще има същото стратегическо значение, което Пекин придаде на програмата си за атомни бомби. Нещо повече, закон, приет на 17 октомври, може да позволи на Китай да отвърне на удара срещу САЩ, като се предположи, че това може да предизвика контрол върху износа на редкоземни елементи, използвани в производството на чипове.

Позовавайки се на необходимостта от насърчаване на „цифровия суверенитет“, Европейската комисия проучва отпускането на 30 милиарда евро (35 милиарда долара) за увеличаване на дела на Европа на световния пазар на чипове до 20% от по-малко от 10% сега.

Япония също се стреми да укрепи вътрешния си капацитет. Японска делегация пътува до Тайван през май и юни тази година с надеждата да убеди TSMC да инвестира в Япония, каза човек, познаващ посещението. Но TSMC обяви през май, че изгражда съоръжение на стойност 12 милиарда долара в Аризона и компанията отказа да приема чуждестранни посетители, които искат да я привлекат на своя страна, каза друг източник.

Междувременно Южна Корея, дом на Samsung, производител на чипове номер 1, се стреми към по-голяма самостоятелност, след като Япония наложи ограничаване на износа миналата година върху химикали, използвани в производството на полупроводници по време на разпалване на напрежението между страните заради военното минало на страната.

„Няма регион в света, който може да провъзгласи стратегическа автономия в полупроводниците. Извадете някой от тези играчи и стойността на веригите веднага спада“, заяви Ян-Питър Клайнханс, директор на технологията и проект за геополитика в базиран в Берлин мозъчен тръст Stiftung Neue Verantwortung.

Израел - високотехнологичен център за научноизследователска и развойна дейност, където Intel е най-големият частен работодател - изнесе полупроводници на стойност около 2,1 милиарда долара през миналата година, като около половината отиват в Китай, показват данни, събрани от UN Comtrade.

Тази близост с Китай рискува да се превърне в отговорност. Звика Орон, партньор в израелската Viola Ventures, която ръководи инвестиции в полупроводници, каза, че израелската страна се колебае за сделките с Китай поради притеснението, че китайското финансиране може да наруши бъдещите сделки в САЩ. Кери Уайт, основател на неправителствената организация SIGNAL, фокусирана върху връзките между Израел и Китай, заяви, че САЩ са длъжни да „започнат да задават повече въпроси“.

Великобритания е друга важна точка благодарение на Arm Ltd., чийто набор от инструкции - основният код, който позволява на чиповете да комуникират със софтуер - е в основата на всичко - от смартфоните до най-бързия суперкомпютър в света. Понастоящем Arm извършва търговия с Китай, но поглъщането на компанията от Nvidia Corp поставя този бизнес под съмнение. Ако сделката за 40 милиарда долара спечели регулаторно одобрение, Arm ще попадне под американската юрисдикция и контрола на износа в САЩ.

„Конфликтът е тлеещ, което прави невъзможно да се предскажат следващите стъпки, които ще предприемат двете страни“, каза Хуанг Ян, директор по приложения и продажби в Senodia Technology, базираната в Шанхай компания за проектиране на чипове.

Китай е напът да внесе полупроводници от САЩ на стойност 300 милиарда долара за трета поредна година, подчертавайки зависимостта си от американските технологии. Това е нещо, на което президентът Си Дзинпин е решен да сложи край.

Си обеща приблизително 1,4 трилиона долара до 2025 г. за технологии от изкуствен интелект до безжични мрежи. Фокусът на Пекин е да ускори изследванията на така наречените полупроводници от трето поколение - вериги, изработени от материали като силициев карбид и галиев нитрид, нова технология, при която никоя държава не доминира.

И все пак без силициеви възможности за Китай ще бъде трудно да изгради подходяща полупроводникова индустрия, каза високопоставен служител на TSMC. Друг човек от компания, занимаваща се с производство на чипове от трето поколение, каза, че проектирането им е изкуство и дори привличането на екип от дизайнери няма да гарантира непременно успех.

Консенсусът е, че за Китай няма да е лесно да настигне TSMC и Samsung, които произвеждат чипове, чиито вериги се измерват в едноцифрени нанометри или милиардни части от метър. SMIC ще трябва да удвои годишните разходи за научни изследвания през следващите две до три години, само за да предотврати разширяването на технологичната си разлика с тези компании, казва анализаторът на Bloomberg Intelligence Чарлз Шум.

Спорът повдига перспективата за по-широко отделяне на световната индустрия на две вериги за доставка. Пълното отделяне би навредило на конкурентоспособността на САЩ и Китай, увеличавайки перспективата за по-малко пари за научноизследователска и развойна дейност, забавяйки иновациите, каза Гудрич. „Свят, в който САЩ и Китай са независими един от друг, е с отрицателен резултат за всички“, добави той.