Земеделците от Европейския съюз рискуват да загубят достъп до милиарди евро субсидии, освен ако не адаптират производството си към по-строгите екологични стандарти, се казва в предварително споразумение постигнато от правителствата на блока в сряда, пише Bloomberg.
Земеделците ще получат около 390 милиарда евро субсидии през следващите седем години, което е най-големият дял от съвместно финансирания бюджет на блока. От тях 291 милиарда евро ще бъдат разпределени под формата на редовни директни плащания.
Съгласно сделката, постигната от министрите на земеделието в Люксембург, всички земеделски производители, които подриват целите на ЕС в областта на климата, няма да имат право на помощта.
Според предварителното споразумение 20% от директните плащания ще бъдат заделени за биологично земеделие и други климатични практики, като секвестиране на въглерод в почвата.
ЕС се стреми да включи селскостопанския сектор в „Зелената сделка”, която има за цел да елиминира нетните въглеродни емисии до 2050 г. През декември държавите членки трябва да решат дали да приемат по-амбициозна междинна цел за намаляване на емисите с 55% спрямо нивата от 1990 г. до 2030 г.
Междувременно от българското земеделско министерство обявиха, че Министрите по земеделие на страните членки на ЕС са постигнаха общ подход по трите законодателни предложения за бъдещата Обща селскостопанска политика 2023-2027.
Постигнатото споразумение отразява българската позиция в хода на преговорния процес.
След двудневните преговори, страната ни успя да запази настоящото ниво на обвързаната с производството подкрепа - 13+2 % от общия пакет директни плащания, въпреки предложението на Европейската комисия за намаляването й в новия програмен период.
Освен това, по настояване на България в следващия програмен период се запазва и Преходната национална помощ (ПНП). До 2023 г. тя ще бъде на нивата от 2020 г. , а от 2024 г. ще продължи с намаление от 5% годишно.
По споразумението държавите членки ще са задължени да заделят минимум 20% от пакета за директни плащания за еко схеми. За отчитане изпълнението на този минимален бюджет, може да се вземе и сумата, надвишаваща 30% дял от бюджета по ПРСР, платена по мерки, свързани с околна среда и климат. Освен това е предвидена допълнителна гъвкавост, т.н. „двугодишна фаза на обучение“, при която неусвоените средства при прилагането на новите еко схеми ще могат да се прехвърлят към други необвързани мерки в рамките на първи и втори стълб.
Позицията на България относно изключенията на малките стопанства бе отразена, макар и не в пълнота. Земеделските стопанства до 10 ха ще бъдат освободени от прилагане на стандарта за диверсификация на културите и екологично насочени площи (ДЗЕС 8 и ДЗЕС 9).
В следващия програмен период се запазва изключването от механизма за финансова дисциплина за бенефициери, които получават директни плащания до 2 000 евро.
Съгласно постигнатото споразумение и отново по предложение на България, подпомагането в други сектори чрез оперативни програми на организации и групи производители, е увеличено от 5% на 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция.
В проекта на регламент беше отразено решението, взето от лидерите на държавите членки на Европейски съвет, за доброволно прилагане на таван на директните плащания над 100 хиляди евро. Таваните ще се отнасят само за СЕПП, като се запазва възможността за приспадане на разходите за труд, свързан със земеделската дейност. Всяка държава-членка може да вземе решение до 1% от директните плащания да се обвържат с участие на бенефициентите и в инструментите за управление на риска.
Искането на българската делегация за продължаване на преходната помощ не беше отразена в пълнотата й, както и предложението за гъвкавостта на зелените бюджети от първи стълб. Поради тази причина Българската делегация гласува „въздържал се“, уточняват от министерството.
Очаква се Европейският парламент да гласува позицията за ОСП до края на седмицата, след което ще започнат триалозите между Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия.