Доналд Тръмп е председателствал две икономики по време на управлението си. В първата, която бе факт до март, бяха достигнати исторически нива на заетост, доходи и цени на акциите. Въпреки че е спорно дали това е била най-добрата икономика на САЩ досега, както каза президентът, без съмнение това беше добро за милиони американци, пише The Wall Street Journal.
Втората, която пристигна с Covid-19, е исторически лоша. Безработицата стигна до най-високите си нива от Голямата депресия насам, преди положението да се подобри, но само частично, оставяйки САЩ с перспектива, която е особено трудна за прогнозиране.
Двете икономики ще бъдат сред факторите, които ще движат нагласите на избирателите през ноември. Реалността за Тръмп е, че много постижения на първата му икономика бяха унищожени от втората.
Икономическата статистика на президента никога не отговаря напълно на черно-бялата история, разказвана от неговите пламенни фенове или от неговите яростни врагове. Недоброжелателите му заявиха, че данъчната му политика е насочена към богатите, но последните доклади на Фед показаха, че бедността и неравенството спадат.
Неговите поддръжници отбелязват, че темпът на растеж се е ускорил, както и самият Тръмп е казал, но не се е ускорил толкова много или по начина, по който той прогнозира.
Пандемията беше напомняне, че представянето на икономиката е и обект на събития, извън контрола на президента, независимо от идеологията. По този начин ключов тест за президентите е как те се справят с неочаквани смущения.
Тръмп получи по-високи оценки по отношение на икономиката, отколкото Джо Байдън в анкета на Wall Street Journal/NBC News след дебата им от 29 септември и като цяло надмина своя съперник по този въпрос. В допълнение, проучване на Gallup през септември установи, че 56% от американците заявяват, че са в по-добро състояние от преди четири години.
Белият дом проектира възстановяване в V-образна формата, въпреки че се появяват и признаци на K-образен подем, където съдбите на домакинствата и бизнеса се различават значително. Каквато и форма да получи възстановяването в крайна сметка, САЩ го преследват на фона на необичайно високи нива както на несигурност, така и на държавен дълг.
Но как наистина се разви икономиката под управлението на Тръмп до този момент?
1. Работните места: По-добри от очакваните до кризата
Няколко седмици, след като Тръмп бе избран през 2016 г., членовете на Федералния резерв се събраха, за да актуализират своите икономически перспективи и лихвени планове. Консенсусът в заседателната зала на Фед и сред много външни анализатори беше, че равнището на безработица, тогава 4,7%, ще намалее до около 4,5% и ще остане там в обозримо бъдеще.
Вместо това до края на 2019 г. коефициентът на безработицата спадна до 3,5%. Прогнозира се, че темпът на растеж на работните места ще се забави, но е по-малко, отколкото много икономисти очакваха. Средно работни места са нараствали с по 2,6 милиона годишно през втория мандат на Обама и с по 2,2 милиона годишно през първите три години на Тръмп.
Едно нещо, което намали нивото на безработица, беше фискален тласък през 2017 и 2018 г., първо от намаленията на корпоративния и индивидуалния данък, а след това от законопроекта от февруари 2018 г., с който се нулират ограниченията на разходите, изисквани от републиканците по времето на Обама.
„Спомням си, че по това време си мислех, че последното нещо, от което се нуждае икономиката, е значително намаляване на данъците и фискален тласък“, каза Джанет Йелен, която ръководеше Фед в началото на мандата на Тръмп. Тревогата на Фед беше, че икономиката може да прегрее и да стимулира инфлацията. В случая инфлацията се ускори до целта на Фед от 2% през 2018 г. и след това отново се забави. Дългосрочните тенденции, включително глобализацията и напредъкът на технологиите, помогнаха тя да се контролира, като ограничиха разходите за производство на стоки.
Ръстът на заплатите се ускори и нараснаха възможностите за нискоквалифицирани работници. Хората с увреждания или криминални досиета за първи път от години се оказаха търсени за работа. Фирмите се насочиха към вътрешни програми за обучение, за да дадат на работниците необходимите умения.
„Трудно е да се постигнат тези неща, докато фирмите наистина не се затрудняват да наемат“, каза Йелън.
Фед се обърна към увеличението на лихвените проценти, след като видя, че инфлацията отстъпва. След това, когато коронавирусът удари, Фед намали лихвите и стартира програми за заливане на финансовата система.
Икономическите щети от социалното дистанциране и блокадите заличиха плюсовете от първите три години при Тръмп. Безработицата достигна 14,7% през април.
Към септември процентът отново намаляваше по-бързо, отколкото очакваше Фед, като миналия месец беше 7,9%. И все пак възстановяването на работните места далеч не е завършено.
2. Икономически ръст: Скромно ускорение от неочакван източник
Разширяването, започнало в средата на 2009 г., след финансовата криза, беше исторически бавно. Тръмп каза, че ще промени това. Първият му бюджет през 2017 г. прогнозира, че темпът на растеж по неговите политики ще достигне до 3% до 2020 г. и ще остане там. Темпът на растеж наистина се повиши, но не според очакванията.
По време на експанзията при Обама брутният вътрешен продукт нарастваше със среден годишен темп от 2,25%. Според данните на Министерството на търговията той достигна 2,5% през първите три години на управление на Тръмп.
Един важен двигател бяха държавните разходи. Федералните разходи нарастват по-бързо през годините на Тръмп, дори преди кризата Covid-19, отколкото през годините на Обама. Голяма част от увеличението беше в отбрана, въпреки че другите разходи също се увеличиха.
Като се изключат ефектите от федералните разходи, БВП нараства със същите темпове по време на фазата на Обама от близо 11-годишната експанзия, както по време на фазата на Тръмп.
Федералният ръст на приходите не продължи. Тръмп беше казал в първия си бюджет, че по-бързият растеж ще се комбинира с фискални ограничения, за да постави правителството напът да балансира бюджетите си и да изплати федералния дълг. Вместо това бюджетният дефицит се разширява в края на експанзията, а дефицитите в миналото са имали тенденция да намаляват.
Намаляването на данъците от страна на Тръмп и тласъкът към намаляване на правителствената регулация имаха за цел да стимулират инвестициите в частния сектор и производителността на работниците, за да симулират по-бърз растеж в САЩ в дългосрочен план.
Бизнес инвестициите изминаха неравен път. След като скочиха след рецесията от 2007-2009 г. и се забавиха по-късно при администрацията на Обама, бизнес инвестициите отново се увеличиха след намаляването на данъците от Тръмп в края на 2017 г. След това отново се забавиха, когато той предизвика търговски конкуренти с налагането на мита. Като цяло темпът на бизнес инвестициите беше малко по-бавен при Тръмп , отколкото при Обама.
По-високите заплати и повече възможности преди коронавируса привлякоха нови работници в икономиката. Пандемията обаче обърна тази тенденция. През пролетта процентът на хората в трудоспособна възраст, които са имали работа или са я търсили, е спаднал до най-ниското си ниво от 70-те години на миналия век.
3. Спечелили и загубили: Работниците с ниски доходи и малцинствата
През първите три години от президентството на Тръмп средните доходи на домакинствата нараснаха, неравенството намаля и нивото на бедност сред чернокожите за първи път след Втората световна война спадна под 20%.
Тръмп и неговите помощници посочват това развитие като едно от най-големите му постижения. „Имахме огромно повишение на жизнения стандарт“, каза икономическият съветник Лорънс Къдлоу.
Най-големите печалби в доходите се случиха през 2019 г., когато процентът на безработица достигна нови минимуми.
„През тези три години видяхме, че можем да поддържаме икономика с много по-ниска безработица, отколкото се смяташе преди това“, казва Джеймс Сток, професор от Харвард, който изучава бизнес цикли и бивш икономически съветник на Обама.
Някои от тези тенденции бяха започнали да се появяват по време на втория мандат на Обама. Например, коригираните спрямо инфлацията средни доходи на домакинствата започнаха да се увеличават през 2013 г. след повече от десетилетие на стагнация.
Процентът на безработица сред чернокожите през септември беше 12,1%, като обърна всички постижения от 2014 г. Равнището на безработица за завършилите средно образование без колеж беше 9%, обръщайки положителната тенденция от 2011 г. насам.
4. Търговските политики: Недовършен проект
Търговските политики на Тръмп, най-вече митата върху вноса, бяха насочени към подпомагане на градовете, засегнати от конкуренцията от Китай, Мексико и други страни с ниски заплати.
Съживяването на тази част от американската икономика нямаше да се случи за една нощ и не се и случи.
Производственият сектор в САЩ съкрати осем милиона работни места, повече от половината от служителите си, между 1979 и 2009 г. Заетостта в производството започна скромно покачване през 2010 г. и удължи тези ръстове при Тръмп.
Кризата от Covid-19 свали заетостта в производството до нива, сравними с тези от 40-те години на миналия век.
Самата търговия се оказа пречка за икономиката. Растежът на износа в САЩ се забави от 2018 г., когато Тръмп засили атаките си срещу търговските партньори на страната. Търговският дефицит на САЩ, отразяващ превишение на вноса над износа, нарасна до 577 млрд. долара през 2019 г. от 481 млрд. долара през 2016 г. Разликата се увеличи още повече, след началото на пандемията от коронавирус.
Също така за разширяването на дефицита изигра роля и бума в търсенето в САЩ на електроника, внесена предимно от Китай, необходима за класните стаи и домашните офиси, в началото на карантината. Вносът на компютри и полупроводници в САЩ през 2020 г. е нараснал с 6 млрд. долара на годишна база през август, сочат данни на Министерството на търговията.
5. Какво е нужно на Белия дом: Мениджър на кризи
През 70-те и 80-те години на миналия век рецесиите обикновено се дължат на решенията на Фед за повишаване на лихвените проценти за борба с инфлацията. Със забавянето на инфлацията през последните десетилетия се появи различна заплаха за разширяването: неочакваният шок.
В началото на 90-те години нахлуването на Ирак в Кувейт доведе до повишаване на цените на петрола, понижаване на печалбите на бизнеса и на способността за харчене на домакинствата. През 2000-те години жилищният балон осакати банковата система. Тази година това беше пандемията.
На този фон Сток от Харвард каза, че разбирането за управление на кризи се превърна във важна мярка за икономическо управление.
„Разширяването не свършва, защото е остаряло. Свършват, защото се случва нещо лошо ".
Тръмп казва, че е реагирал агресивно на коронавируса, като е ограничил пътуванията от Китай, осигурил е респиратори в щатите и е направил силна програма за финансово спасяване. Неговите противници твърдят, че той е омаловажил тежестта на вируса, до голяма степен е оставил щатите да се оправят сами и осигуреното финансово спасяване е издействано от демократите.
Републиканците казват, че губернаторите в щатите, управлявани от демократи, нараняват икономиката, като задържат блокадите твърде дълго. Демократите казват, че икономиката не може да се върне в релсите, докато вирусът не бъде овладян.
Един от начините за измерване на икономическите резултати по време на здравната криза е сравняването с други страни. По ръст САЩ не са водещи.
Тази година всяка голяма икономика ще се свие, с изключение на китайската, която се очаква да нарасне с 1,9%, заявиха от Международният валутен фонд. Спадът на САЩ с 4,3% ще бъде в съответствие със световния като цяло, прогнозираха от МВФ. Очаква се САЩ да превъзхождат някои големи конкуренти, като Германия, Япония и Канада, но да се справят по-зле от други, като Южна Корея, Австралия и Тайван.