Най-богатите нации в света се споразумяха да продължат инициативата за облекчаване на дълга на най-бедните страни поне през първата половина на 2021 г., въпреки че Световната банка призова за удължаването ѝ до края на следващата година на фона на пандемията, която увеличава бедността, съобщава Bloomberg.
Страните от Г-20, ръководени от Саудитска Арабия, издадоха комюнике, според което допълнително удължаване на мораториума върху дълга може да бъде факт през следващата година. Групата също така предвижда провеждането на извънредно заседание, преди лидерите да се съберат през ноември за допълнителни дискусии по повод инициативата.
Страните от Г-20 са разочаровани относно липсата на напредък в разширяването на плана чрез включването на частни кредитори, става ясно още от изявлението. В онлайн пресконференция президентът на Световната банка Дейвид Малпас призова за създаването на всеобхватна рамка, “тъй като рискът от неизпълнение на дълга нараства”.
Последиците са сурови за някои страни. Световната банка изчислява, че дългът на по-бедните страни, които отговарят на изискванията на инициативата на Г-20, е нараснал до рекордните 744 милиарда долара през миналата година. Тези държави често трябва да избират между обслужването на дълга и разходите по социални или здравни програми.
Г-20 обяви изициатива за отлагане на обслужването на дълговете през април, предоставяйки милиарди долари подкрепа на 73 страни, които отговарят на изискванията. Над 40 от тях вече са кандидатствали за помощта, която трябваше да е налична до края на декември.
Допустимите страни могат също да искат от частните кредитори да замразяват плащания, но само няколко от тях са го направили - повечето не успяват, посочват от адвокатски групи. Темата беше коментирана от управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева по-рано в сряда.
Очаквания на МВФ за брутния вътрешен продукт през 2020 г. Графика: Bloomberg
Частният сектор "за съжаление" се отказа от облекчаването на дълга, заяви Георгиева на виртуална пресконференция. Междувременно „самите страни се отказаха да питат частния сектор поради опасения, които могат да подкопаят бъдещия им достъп до пазари - достъп, който са спечелили по труден начин през предходните години“, добави тя.