Как "дигиталните данъци" се превърнаха в новия фронт на търговската война?

Интернет компаниите отдавна са обект на критика, че не плащат данъци. Реакцията набира скорост по време на пандемията, тъй като технологичните гиганти се възползват от по-голямата онлайн търговия, докато правителствата, търсят нови източници на приходи. Бавният напредък в глобалните преговори за премахване на новите данъчни правила за интернет ерата вече накара някои държави да наложат така наречените данъци върху дигиталните услуги - налози върху местните продажби на компании като Facebook и Google. САЩ твърдят, че подобни данъци не се налагат с оглед на справедливостта, а повече за събиране на допълнителни средства от американските фирми, отваряйки нов фронт в търговската война, пише Bloomberg.

1. Какво не е наред с текущата система?

В една глобализирана икономика, където данните са суровина, може вече да няма смисъл да се облагат компаниите въз основа на тяхното физическо присъствие или да се използват вековни правила за разпределяне на печалбите в различни юрисдикции. Например в Европейския съюз властите казват, че средната данъчна ставка за дигитален бизнес е 9,5%, в сравнение с 23% за останалите. Това усещане за несправедливост стана гореща тема след световната финансова криза през 2008 г., когато публичното недоволство заради спасителните мерки на банките стимулира правителствата да се справят с укриването на данъци. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, клуб от 37 предимно богати държави, предприе репресии върху убежищата и вратичките, но не е направила достатъчно за данъчните права в различните държави. В опит да се справи с това, през последните години ОИСР работи със 140 държави за определяне на правила, заедно с по-широка рамка за установяване на минимални корпоративни данъчни ставки.

2. Как работи данъкът върху цифровите услуги?

Франция представи първия в света данък върху цифровите услуги през 2019 г., който има за цел директно да използва приходите на технологичните фирми, вместо да изчислява какъв дял от печалбата на компанията може да бъде обложен и къде. Налогът от 3% върху дигиталните приходи, като целенасочена реклама и продажба на данни, удря компаниите с най-малко 750 милиона евро (878 милиона долара) глобални приходи и дигитални продажби от 25 милиона евро във Франция. Тези разпоредби засягат около 30 предприятия - повечето, от който са американски, но списъкът включва и китайски, германски, британски, както и френски фирми. За 2019 г. френското правителство заяви, че очаква да събере около 400 милиона евро с новия налог.

Още по темата

Липсата на споразумение за глобален цифров данък ще причини търговска война

3. Кои държави планират цифрови данъци?

Европейските държави, които приемат или обмислят данъци върху цифровите услуги, включват Австрия, Испания, Италия и Великобритания. Извън Европа Турция също наложи цифров данък. Индия има „такса за изравняване“, известна на местно ниво като „данък на Google“, която е насочена към чуждестранни компании. Този данък има за цел да предпази Индия от пропуснати приходи от оператори на електронна търговия.

4. Как САЩ отвърнаха на удара?

САЩ започнаха разследвания на ходовете на най-малко 10 държави, позовавайки се на раздел 301 от Закона за търговията на САЩ от 1974 г., който им позволява да предприемат ответни ходове срещу  търговските практики, които считат за несправедливи. Това е същият инструмент, използван за оправдаване на американските мита върху китайски стоки за предполагаема кражба на интелектуална собственост. САЩ наложиха 25-процентови мита върху серия френски стоки, включително грим, сапун и чанти на стойност около 1,3 млрд. долара през юли 2020 г. Но като част от сделка, сключена между президентите на двете страни, САЩ забавиха изпълнението на своите мерки и Франция спря събирането на данъка си до края на 2020 г. Това примирие има за цел да даде повече време за постигане на сделка чрез ОИСР за нови правила, след което Франция казва, че ще оттегли собствения си данък.

5. Как може да се реши това?

Глобалните технологични компании най-вече подкрепят процеса на ОИСР. През февруари 2020 г. главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг заяви, че иска процесът на ОИСР да успее, дори ако това означава, че компанията му да трябва да плаща повече данъци и на различни места. В допълнение към натиска, някои платформи просто прехвърлят цената на данъците върху потребителите. Apple заяви, че ще повиши цените на приложенията си и покупките в тях, за да отрази дигиталния данък на Турция. Резултатът от изборите в САЩ през ноември може да промени динамиката, но законодателите и от двете основни политически партии възприемат цифровите данъци като несправедлива атака срещу родни компании.