Централните банки съветват правителствата да продължат да харчат

Централните банки настояват правителствата да загърбят опасенията си относно нарастващия дълг и да продължат да харчат, докато икономическото възстановяване от коронавируса приключи, пише Bloomberg. Призивите им обаче срещат недоволство от някои държави, където на дневен ред седи въпросът за изплащането на заемите.

Международният валутен фонд ще публикува идните дни данните от проучване, насочено към въздействието на пандемията върху публичните финанси. Във вторник икономистът Гита Гопинат предупреди, че ни очаква продължително и несигурно възстановяване, с нарастване на бедността и безработицата вследствие на коронавируса. Гопинат допълни още, че е много рано да се мисли за прекратяване на помощите.

Прогноза за БВП през 2020 г. Kарта: Bloomberg

По-рано през седмицата на годишната среща на Международния валутен фонд Кристин Лагард изказа притесненията си, че част от помощите за работещи и предприятия може да бъдат прекратявани поетапно.

Същите аргументи бяха изказани от Джерoм Пауъл, гуверньорът на Федералния резерв, във връзка с финансовите стимули в САЩ, за които все още няма яснота, заради липсата на консенсус в Конгреса.

Централните банки насърчават да се взимат ниско лихвени кредити, чрез които да се подпомогне по-бързото икономическо възстановяване. Съществува риск обаче за страните, които са инжектирали около 12 трилиона долара под формата на стимули. Според изчисленията на МВФ те ще натрупат повече разходи - страничен ефект от рекордните нива на дълг

Спасителните заеми нараснаха, заради ниските лихвени проценти. Графика: Bloomberg

Финансовото възстановяване добави 3,7 процентни пункта към глобалния растеж през 2020 г., според JPMorgan Chase & Co., предотвратявайки още по-високи спадове. Икономистите от JPMorgan очакват втората вълна и грешните политически подходи да възпрепятстваt възстановяването и да забавят излизането от кризата.

Централните банки изкупуват част от държавния дълг. Графика: Bloomberg

Централните банки подкрепиха възстановяването, като изкупиха части от дълга, който правителствата eмитираха. Банките застават зад тезата, че изкупуването на облигации ще помогне за повишаване на инфлацията до целевите нива, тъй като те не са форма на парично финансиране на бюджетни дефицити.

Експерти предупреждават, че подобни политики биха могли да обвържат централните банки, когато дойде време за повишаване на лихвените проценти, и да нарушат тяхната автономия в дългосрочен план.

Прекомерният държавен дълг може да означава, че „централната банка е принудена да взима решенията си в зависимост от въздействието им върху публичните финанси“, заяви президентът на Швейцарската национална банка Томас Джордан.