Нагорни Карабах: Постигнато е споразумение за прекратяване на огъня*

Армения и Азербайджан се договориха за прекратяване на огъня. Споразумението ще влезе в сила от днес, като ще бъде използвано за размяна на затворници и тела на загинали по време на близо двуседмичните ожесточени боеве за Нагорни Карабах, заяви руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от Guardian.

Mирните преговори между двете съветски републики се проведоха в Москва и бяха първият дипломатически контакт между враждуващите страни от 27 септември, когато избухна поредната военна конфронтация за контрол върху непризнатия анклав на азерска територия. Загиналите са около 300, а принудително изселилите са  70 хиляди души или около половината от населението на областта. Прекратяването на огъня влeзе в сила в 11:00 ч.българско време

Още по темата

Нагорни Карабах: Преговорите в Москва дават надежди за мирно споразумение

Сергей Лавров, който играеше ролята на посредник на преговорите в Москва, обяви прекратяването на огъня след 10-часови разговори с арменските и азерските си колеги. Първият дипломат на Русия заяви също, че Армения и Азербайджан са се договорили да започнат по-всеобхватни преговори за трайното разрешаване на конфликта.

В рамките на споразумението за прекратяване на огъня страните ще си разменят затворници и телата на загиналите с посредничеството на Международния комитет на Червения кръст, посочи Лавров в изявление. „Конкретните параметри на прекратяването на огъня ще бъдат договорени отделно“, се посочва още изявлението.

„Азербайджан и Армения започват възможно най-скоро съществени преговори за постигане на мирно уреждане на въпроса“, коментира Лавров пред репортери, добавяйки, че тези преговори ще се осъществяват с посредничеството на Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)

Боевете се възобновиха в спорните територии. Карта: Bloomberg

Външният министър на Армения Зохраб Мнацаканян и азербайджанският му колега Джейхун Байрамов не разговаряха пред репортери.

Планинският анклав принадлежи на Азербайджан съгласно международното право, но се отдели във войната 1988-94г., когато Съветският съюз се разпадна и регионът беше населен от етнически арменци, които впоследствие се самопровъзгласиха за негови управници.

Възобновените боеве между двете враждуващи страни, които датират от десетилетия насам,  породиха опасения от интернационализиране на конфликта и въвличане на Турция - близък съюзник на Азербайджан, и Русия, която има пакт за отбрана с Армения.

Сблъсъците също засилиха загрижеността по сигурността на тръбопроводите, които пренасят азерски нефт и газ до Европа.

Още по темата

Азерско-арменският конфликт не плаши енергийните пазари, поне засега

Боевете бяха най-тежки по време на войната след разпадането на Съветския съюз, при която загинаха около 30 000 души и завърши с прекратяване на огъня, което оттогава е нарушавано многократно.

Двете страни се обвиниха взаимно, че са обстрелвали жилищни райони и гражданска инфраструктура. Азербайджан заяви в петък, че 31 азербайджански цивилни са били убити и 168 ранени от 27 септември.  А според информация на правителството на Нагорни Карабах  от началото на конфликта са убити 376 от военни сили на анклава и 22 цивилни.

Степанакерт, столицата на Нагорни Карабах, беше подложена на интензивни обстрели. Жителите бяха настанени в бомбоубежища, други се криеха в мазетата на жилищни сгради.

Арменските длъжностни лица твърдят, че Турция е взела косвено участие в конфликта и е изпратила сирийски наемници да воюват на страната на Азербайджан. Анкара публично подкрепи Азербайджан в конфликта, но отрече изпращането на наемни бойци в региона.

Турската държава заяви в петък, че усилията на Франция, САЩ и Русия за прекратяване на насилието между азерските и арменски сили в Нагорни Карабах със сигурност ще се провалят, освен ако арменските военни сили не се изтеглят от анклава.

*Към статията е добавено влизането в сила на споразумението за прекратяване на огъня.