Нагорни Карабах: Преговорите в Москва дават надежди за мирно споразумение
ООН изказа загриженост относно обстрелването на райони с предимно цивилно население
Обновен: 22:52 | 9 октомври 2020
Армения и Азербайджан започнаха първите си преки преговори след близо двуседмични военни конфронтации за контрол на спорния регион Нагорни Карабах, предава BBC.
Преговорите в Москва между външните министри на страните се осъществяват с посредничеството на руския им колега Сергей Лавров. ООН изказа своята загриженост относно съобщенията за обстрелване на райони с предимно цивилно население. Повече от 300 души са загинали и хиляди са изселени вследствие на избухналия на 27 септември пореден конфликт между двете бивши съветски републики.
Непризнатото правителство на Нагорни Карабах се управлява от етнически арменци, въпреки че територията е официално част от Азербайджан. Двете държави се обвиняват взаимно коя страна е провокирала най-ожесточения конфликт в региона от десетилетия насам.
Какви са последните новини от Москва?
„Започна“, публикува във Facebook говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, заедно със снимка на тримата министри, седнали около масата на преговори.
В хода на преговорите президентът на Азербайджан Илхам Алиев отправи телевизионно обръщение, заявявайки, че е готов да даде на Армения „ най-вероятно последния шанс“ да разреши конфликта по мирен път.
"Ние сме на прав път. Печелим, ще си върнем земите и ще възстановим териториалната си цялост", заяви Илхам Алиев, добавяйки, че Баку дава на "окупатора най-вероятно последения шанс" да напусне земите им.
Турция, която подкрепя традиционния си съюзник Азербайджан в конфликта, заяви в петък, че мирните усилия ще бъдат безуспешни, ако Армения не изтегли военните си сили от спорния регион.
Русия има военна база в Армения и двете държави членуват в Органзацията на Довора за колективна сигурност (ОДКС). Въпреки това Москва поддържа добри външнополитически отношения с Азербайджан и усилията на руската федерация са насочени към постигане на мирно споразумение.
Конфликтът в Нагорни Карабах. Карта: BBC
Какъв е международният отзвук?
В изявление на френския президент Еманюел Макрон се посочва, че е пробивът в мирните преговори е възможен, но далеч не е сигурен. "Придвижваме се към примирие тази вечер или през утрешния ден, но все още диалогът е крехък," заявиха говорители на Версай пред AFP.
Франция е част от Минската група, заедно с Русия и САЩ, която беше създадена с цел да намери мирно решение на конфликта в Нагорни Карабах.
Върховният комисар на ООН за правата на човека Мишел Бачелет призова за "спешно прекратяване на огъня поради жестоките последици върху цивилното население". Бачелет заяви, че е "дълбоко притеснителен фактът, че през последните дни видяхме да се съобщава за обстрелване на райони със цивилно население в и около зоната на конфликта с тежка артилерия".
Какво се случва на фронта?
В четвъртък Армения обвини Азербайджан в умишлено обстрелване на катедрала с историческа и културна стойност в Нагорни Карабах. Снимки показват нанесени сериозни щети на катедралата "Свети Спасител" в град Шуша (известен като Шуши на арменски).
Междувременно Азербайджан заяви в четвъртък, че вторият по големина град - Ганджа и районът Горанбой са били обстрелвани от арменските сили и е убит поне един цивилен.
Сблъсъците са принудително изселили половината от населението на Нагорни Карабах - около 70 000 души, сочат данни на длъжностни лица. Столицата на региона, Степанакерт, беше обект на многократни обстрели и жителите бяха принудени да се скрият по безопасни места, като голяма част от града остана без ток. Съобщава се, че боевете продължават и днес.
Армения и Азербайджан започнаха война за контрола на Нагорни Карабах през 1988-94 г., като конфликтът беше спрян със споразумение за прекратяване на огъня. Към този момент все още няма мирно споразумение между двете враждуващи страни.
Ключови факти за Нагорни Карабах:
- Планински регион с площ от около 4 400 кв. км
- Традиционно обитаван от арменски христяни и турски мюсюлмани
- По време на Съветския съюз областта става част от територията на Република Азербайджан
- Областта е международно призната като част от Азербайджан, но по-голямата част от населението й е съставено от етнически арменци
- Самопровъзгласилите се управляващи на територията не са признати от нито един член на ООН, включително и oт Армения
- Приблизително един милион души са принудително изселени по време на войната през 1988-94 г. и около 30 000 са жертвите
- Сепаратистките сили превзеха допълнителна територия около анклава на азерска територия
- Ситуацията беше относително нормализирана след прекратяването на огъня през 1994 г.
- Турция открито подкрепя Азербайджан
- Русия има военна база в Армения