Европейските банки се готвят за повече проблемни заеми заради пандемията

Още преди пандемията, някои европейски държави, като Гърция и Италия, се опитваха да се измъкнат от пораженията от последната финансова криза, пише Bloomberg. 

Сега, докато коронавирусът предизвиква хаос, нараства кредитния риск, което поставя под съмнения десетилетия усилия за стабилизиране на финансовия сектор в Еропа. Има риск да бъдат подкопани усилията на централните банки и правителствата за предотвратяване на икономически срив. 

Според анализатори европейската банкова система може да издържи на шок от необслужвани дългове в размер на 300 млрд. долара за следващата година. Според ЕЦБ необслужваните заеми могат да достигнат над 1 трлн. долара, връщайки на масата въпросът за спасяването на банките.

“Ще има банки, които няма да имат достатъчно капитал”, казва Торстен Бек, професор в Лондонския икономически университет. 

Все още няма яснота относно щетите по банковите баланси, но заемодатели като BNP Paribas и HSBC Holdings вече алармират за сериозни затруднения.

„Подготовката и идентифицирането на проблемите са най-важни в момента“, заяви Андреа Енрия, която ръководи подразделението за банков надзор на ЕЦБ, на 30 септември. Според него фазата, в която се намираме в момента е подготовка за това, което следва.

Още преди пандемията инвеститорите сигнализираха за големия дълг, натрупан през последното десетилетие, когато ЕЦБ сведе близо до разходите по заемите и се утвърди като купувач на облигации от последна инстанция. 

„Актуалният въпрос за банките остава наследените преди пандемията необслужвани заеми“, казва Андрю Дженке, управляващ партньор в инвестиционната банка Alantra Partners. Той допълни, че ще е нужно десетилетие, за да се изплатят кредитите от времето на пандемията. 

Банките вече получиха облекчения, включително разрешение от ЕЦБ да използват част от капиталови буфери, както и по-голяма свобода на действие при гарантираните от държавата кредити. В същото време надзорните органи забраниха изплащанията на акционерите до края на годината, за да запазят капитала си.

В подобни ситуации се намесват инвеститорите, често наричани лешояди. Само в Европа фирмите се стремят колективно да наберат 11 млрд. долара под формата на инвестиции в проблемни компании. В световен мащаб около 70 фонда се стремят да съберат общо 72 милиарда долара, два пъти повече от търсеното през 2019 г., според данните на Preqin. 

Сделките обаче зависят от правителствени или банкови гаранции, което до голяма степен замрази бизнеса с продажби на необслужвани заеми.

След като преди десетилетие бяха изплатени стотици милиарди евро за страните, които пострадаха най-сериозно от кризата през 2009 г., правителствата обещаха, че инвеститорите ще отговарят за бъдещите затруднения. Тези решения предоставиха възможност за публични парични инжекции - вариант, който Италия и дори Германия предприеха наскоро.

Комисията обеща да излезе с нова стратегия за справяне с необслужваните дългове, укрепване на вторичните пазари и реформи в рамките на несъстоятелността. Елке Кьониг, ръководител на европейския орган за справяне с фалиращи банки, заяви, че ЕС разполага с подходящите инструменти за справяне с банкови фалити и финансова нестабилност.

„Властите трябва да се подготвят за най-лошото“, каза Пол Тъкър, бивш заместник-управител на Английската централна банка, който помогна за изготвянето на нова глобална рамка за банките след финансовата криза. 

Тъкър допълни, че банките трябва да създадат план, който да следват в случай, че не се възползват от предвидените спасителни програми на ЕЦБ. Ето защо се ускоряват разговорите за сливания между банки. Неотложността за намаляване на разходите и укрепване на капиталовите буфери намаляват съпротивленията за сливанията във финансовата индустрия.

Италия, която успя само слабо да се възстанови от последната криза, сега е една от най-тежко засегнатите страни от пандемията. 

В края на второто тримесечие 36 от най-големите банки в Европа са имали общо 317 милиарда евро необслужени дългове, показват данни на Bloomberg . Сумата се доближава до 444 милиарда евро необслужени дългове в началото на кризата в еврозоната през 2009 г. - сума, която се е покачила до над 1 трилион евро до 2015 г.