Няма решение на климатичната криза без Китай, а президентът Си Дзинпин даде надежда, че може да го постигне. Но неговият ангажимент да направи страната си неутрална спрямо въглерода в рамките на 40 години – представен в края на миналия месец в ООН - изисква истинска революция за най-големия замърсител в света, съобщава CNN Business.
Проблемът е, че огромната китайска икономика просто не е изградена за драматичен завой към зелената политика. В продължение на десетилетия икономическият ръст на страната зависеше от масивни инфраструктурни проекти и производство, изграждайки икономически двигател, който сега силно зависи от „мръсната“ енергия.
Страната изгаря милиарди тонове въглища всяка година и използва стотици милиони барели петрол - а анализатори казват, че икономическият натиск, причинен от Covid-19 и напрежението със Запада, тласкат Китай да харчи повече за тези енергийни източници, не по-малко. И въпреки че китайското правителство е въвело политики, целящи да ограничат емисиите, изследванията не показват особена промяна.
Емисиите на въглерод в страната намаляха след безпрецедентната блокада срещу коронавируса в Китай по-рано тази година, но замърсяването вече се възстановява, показва анализ на Лаури Миливирта, водещ анализатор Център за изследване на енергетиката и чистия въздух (CREA), организация за опазване на околната среда.
Китай остава най-големият автомобилен пазар на планетата и индустрията все още разчита силно на бензинови и дизелови автомобили. Пекин си е поставил високи цели за насърчаване на развитието и използването на електрически автомобили, но техният пазарен дял остава оскъден.
"Съобщението на Китай, че ще се стреми да стане въглеродно неутрален през следващите четири десетилетия е безпрецедентен ход", каза Ли Шуо, съветник по въпросите на климата и енергийната политика за Грийнпийс. Според него постигането на тази цел би означавало масивно пренареждане на китайската икономика.
Икономика, разчитаща на въглища и нефт
Въглищата все още са основният енергиен източник на Китай, като представляват 58% от енергийните нужди на страната, според Националното статистическо бюро. Китай изгори около четири милиарда тона въглища миналата година, което го направи най-големият потребител в света.
Също така Китай произвежда или внася стотици милиони барели суров петрол всяка година, като и двата източника, изброени досега, представляват общо 77% от енергийната употреба на страната. Останалото се съставлява от природен газ, вятър, ядрена и водна енергия.
Китай многократно обещава да се откаже от въглищата. Но реалността не съвпада с реториката. Изследване, публикувано в списание Nature миналата година, показва стабилен растеж на емисиите на метан в Китай. Също така свързаните с енергията въглеродни емисии в Китай миналата година са били с 80% по-високи от тези през 2005 г. според Международната енергийна агенция.
Съществуват и много доказателства, че Китай е продължил да инвестира във въглища и петрол, особено тъй като пандемията от коронавирус и напрежението със Съединените щати застрашават икономическия растеж. Въпреки че изследванията показват, че изграждането и инвестирането във възобновяема енергия може да бъде по-евтино от въглищата, вторите остават силно субсидирани от китайското правителство и са голям работодател в страната.
Само тази година осем провинции, използващи най-много енергия в Китай, включително Гуандун и Дзянсу, са насочили 600 милиарда юана (90 милиарда долара) към проекти, които използват въглища за химическо производство, показват данни на CREA.
CREA също така отбеляза, че осемте провинции планират да похарчат общо 420 милиарда юана (62 милиарда долара) за проекти за рафинерии на петрол през тази година, тъй като Китай се опитва да намали зависимостта си от чуждата суровина.
Разходите за чиста енергия са малки за сравнение с това. Като цяло CREA заяви, че провинциите насочват повече от 300 милиарда долара към проекти, които включват изкопаеми горива - около три пъти повече средства, отколкото влагат за инициативи за насърчаване на електрически превозни средства и нисковъглеродни енергийни проекти.
„Въпреки че Китай заяви, че ще инвестира повече в нова инфраструктура като 5G и блокчейн проекти, този акцент е не е очевиден в приоритетите на разходите, които определихме", написа Миливирта.
Той заяви, че постепенното премахване на изкопаемите горива ще бъде основното предизвикателство за Китай, като добави, че индустрията е до голяма степен държавна собственост и „политически мощна“.
Най-големият автомобилен пазар
Китай е най-големият автомобилен пазар в света повече от десетилетие. Но автомобилите са известни с приноса си към екологичните щети, а автомобилните емисии са основен източник на замърсяване на въздуха в китайските градове според китайското министерство на екологията и околната среда.
Пекин от години се опитва да повиши популярността на електрическите автомобили, които се считат за ключови за постигане на всякакви цели за намаляване на въглеродните емисии. Правителството на Си иска новите енергийни превозни средства, като електрически или plug-in хибриди, да съставляват една четвърт от продажбите му до 2025 г.
Правителството наложи строги норми за емисии на превозни средства, които се продават в страната, и предложи данъчни облекчения и парични стимули за производителите и клиентите като начин да насърчи производството и покупките на повече електрически автомобили.
Има известен напредък. Сега електрическите превозни средства заемат 5% от пазара, в сравнение с малко над 1% преди пет години, сочат данни на Китайската асоциация на автомобилните производители.
Миливирта смята, че има причина да бъдем оптимисти за това, че Китай постига целите си за продажби. Той посочи, че дори след като страната намали субсидиите за електрически автомобили миналата година, пазарният им дял не е намалял - знак за напредък.
Но правителството трябва да положи още усиля за увеличване на пазарния дял на електрическите автомобили, смята Ричард Блек, директор Energy and Climate Intelligence Unit
"Няма да стане от само себе си. Правителството ще трябва да продължи с мерките за стимулиране както на търсенето, така и на предлагането", коментира той.
Бъдещи климатични цели
Пекин защити агресивно своите климатични политики. Миналия месец Министерството на външните работи напълно отхвърли скорошен доклад на Държавния департамент на САЩ, обвиняващ Китай в злоупотреба с околната среда. Вашингтон твърди, че парниковите емисии в Пекин все още се увеличават с по-бързи темпове от глобалните емисии.
"Това е поредният антикитайски фарс, организиран от САЩ за политически цели", каза говорителят Уан Уенбин пред репортери.
"Постиженията на Китай в борбата с изменението на климата са очевидни за всички", добави той.
Уенбин каза, че емисиите на въглероден диоксид в страната като единица от БВП са намалели с близо 50% от 2005 г. и че енергията от неизкопаеми горива сега представлява 15% от това, което страната използва - надхвърляйки целите си за 2020 г.
Вярно е, че Китай насърчава някои положителни политики в областта на климата според Climate Action Tracker (CAT), базирана в Берлин организация, която проследява действията на правителството. Групата похвали Китай, че остава ангажиран например с възобновяеми енергийни източници и електрически автомобили.
Но CAT предупреди, че дейностите, подхранващи икономическото възстановяване на Китай, все още са до голяма степен въглеродни
"Най-тревожното е, че Китай остава ангажиран да подкрепя въгледобивната промишленост, докато останалата част на света претърпява спад", казаха от CAT, добавяйки, че страната "сега е дом на половината от световния капацитет за въглища".
След като отмени забраната за изграждане на нови въглищни централи през 2018 г., Китай продължава да облекчава ограниченията върху въглищата. CAT добави, че към средата на 2020 г. страната е позволила изграждането на повече нови мощности на въглищни централи, отколкото през последните две години, взети заедно.
„Значението на съобщението на Си е именно в потенциала за промяна на енергийните, емисионните и инвестиционните тенденции, които през последните няколко години се изместват в тревожна посока“, каза Миливирта и добави, че „основна нова цел на политиката“, въведена от Си, „може и трябва да ускори преоценката на политиките и инвестиционните приоритети“.