Втората вълна на Covid-19 се оказва по-голямо предизвикателство за ЦИЕ от първата

Регионът на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се справи с първата вълна на пандемията далеч по-добре от развитите икономики в южната или западната част на континента. Втората вълна обаче изглежда далеч по-предизвикателна, пише Financial Times. 

Чехия, Полша, Словакия, Унгария и Румнъния съобщиха през последните четири дни за най-високия брой на новозаразени от началото на пандемията. По-високият брой на тестовете значи, че броят на установените случай не е сравним с този от първата вълна. Жертвите също остават малко. 

За разлика от април и май обаче има признаци, че здравните системи в региона започват да се претоварват. Чешкият здравен министър Роман Примула предупреди миналия месец, че болниците в страната ще достигнат лимитите си до края на октомври, ако не бъдат предприети мерки. В ръмънската столица Букурещ този момент вече настъпи. 

Втората вълна на вируса в ЦИЕ, както навсякъде по света, съвпадна със сезона на почивките и отварянето на училищата. Голямата разлика е в начина, по който правителствата реагираха. По-ранният успех на региона до голям степен се дължеше на бързия и агресивен отговор. 

През март страните от ЦИЕ ограничиха социалните събирания и наредиха носенето на предпазни маски. Когато случаите започнаха отново да се повишават през август, същите страни, с изключение на Унгария, която затвори границите си през септември, се опитаха до голяма степен да ограничат пандемията с по-леки и локални мерки. 

Още по темата

Европа отговаря с нова стратегия в борбата с Covid-19

След възраждането на Covid-19 във Франция: Европа обмисля завръщане на строгите мерки

Според експерти, имайки се предвид здравните системи и администрациите в региона - често по-малко финансирани от тези в Западна Европа и в някои случаи с недостиг на кадри, подобрен подход представлява по-голямо предизвикателство. 

„Типът капацитет, необходим за следване на примера на Ухан за затваряне на всичко, е напълно различен от капацитета, необходим за създаване на правилна система за тестване и проследяване“, заяви Олга Лоблова, изследовател по общественото здраве в Университета в Кеймбридж. 

Ситуацията не беше подпомогната и от объркващите съобщения на политици. След като случаите започнаха да нарастват през август, чешкият премиер Анджей Бабиш попречи на опита на неговия здравен министър отново да въведе изискването за носене на маски в по-широк мащаб. Междувременно унгарският външен министър Петер Сиярто заяви, че ще уволни служители, поискали да работят от вкъщи.

Част от причините за промяната в подхода на правителствата е, че те знаят повече за вируса, отколкото преди шест месеца. Те знаят повече и за икономическата му тежест. През второто тримесечие БВП на Унгария се сви с 14,5%, на Румуния - с 12,3%, на Чехия - с 8,4%, а на Словакия - с 8,3%. 

Въпреки това, тъй като случаите продължават да растат, експерти смятат, че отново ще са са необходими по-агресивни мерки. „На този етап вероятно са неизбежни някакви блокировки, които може би ще са насочени към определени части от социалния и икономическия живот и към определени региони“,  посочва Лоблова. „Нереалистично е да мислим, че ситуацията може да се подобри със сложни и по-малко ограничителни мерки“, добавя тя.